Надареният
- Автор: Джой Дара
- Серия: Matrix of Destiny #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Надареният». Краткое содержание книги:
Сухото неплодородно плато тук-там беше осеяно с рядка растителност — и тя кафява. В другия свят двете слънца вече бяха залезли и нощните звуци на дивата природа отекваха в далечината.
Сетивата на Джайън мигновено обходиха пейзажа, готови да уловят всяка опасност. Той продължи силно да стиска ръката на Дженис.
— Джайън… — заговори плахо тя отстрани. — Чувствам… Неочаквано тя се олюля от замайването.
Но преди да падне, фамилиерът бързо я притегли в прегръдката си. После я вдигна.
— Дженис, нима това е първото ти преминаване през тунела? — Той беше изумен.
— Д… дааа. Какво става с мен? Защо… чувствам се… толкова дезориентирана?
— Дължи се на постепенното навлизане в първата зона. Трябваше да ми кажеш, преди да влезем. Има еликсир, който можехме да вземем от пазара, за да се притъпят ужасните симптоми. Макар ефектът да е временен, за известно време ще се чувстваш доста зле, писано.
Дженис го погледна със замъглени и уплашени очи.
— Ти… ти няма да ме оставиш, докато се чувствам така, нали, Джайън?
— Да те оставя? — какви нелепи думи! Беше я пренесъл на гръб през смъртоносната равнина. И едва не умря за нея. А сега да си мисли, че ще я остави само защото е леко замаяна?
Неслучайно фамилиерите се прекланяха през жените. Толкова загадъчно бе това тяхно многопластово съзнание?
— Но… нашето споразумение важи… само докато влезем в тунела…
Сега той разбра.
Отправи й нежен поглед, после погали с един пръст лицето й.
— Таджа, никога няма…
Но тя не го чу — вече беше припаднала от световъртежа при преминаването в ново измерение.
В този непознат свят нощта се спускаше бързо. Джайън си помисли, че не е разумно да се осланя само на късмета си.
Носейки Дженис на ръце, той прекоси равнината, докато забеляза едно самотно дърво ненот. Беше виждал този вид дървета и в други светове. Приличаха на чадър и плоските им корони бяха доста широки, достатъчни да се използват като подслон. Дебелите перести листа щяха да ги скрият, а височината щеше да ги защити от непознати хищници.
Щом взе решението, Джайън метна на широкото си рамо Дженис, която беше в безсъзнание — точно като чувал със зърно. После успя да се изкачи на дървото, докато тя висеше на гърба му, фамилиерите не държаха толкова на етикецията.
Докато открие клон почти в средата на короната, нощните звезди вече заблестяха по небето. Един метеор проряза ослепителна светлина.
Дженис се събуди от ярките отблясъци, които се появяваха и скриваха зад люлеещите се перести листа. Веждите й се повдигнаха от учудване. Как бе възможно това?
Обгръщаше я нещо топло и уютно.
Примигна и напразно се опита да се протегне.
Очевидно онова, което я стопляше, й пречеше да се протегне. Мускулести крака бяха преметнати през бедрата й. Силни ръце я обгръщаха здраво през кръста.
Тя въздъхна. Фамилиерът не беше я изоставил. Въздъхна още веднъж.
— Ммм? — Зъбите му обходиха шията й.
Не помръдна…
Ноктите му възбуждащо подраскаха бедрото й. Дженис се усмихна.
— Защо ме притискаш така силно?
— За да не паднеш от дървото — дрезгаво прошепна той в ухото й.
— Дърво? — Дланта й се плъзна по твърдата опора под нея. Внимателно надзърна от клона, на който лежаха. Беше много високо. Учуди се.
— Джайън, как се качихме тук?
Усети го да се усмихва.
— Много внимателно — измърмори той.
— Можем ли да слезем?
— Да — засмя се той, и пак погали с брадичка рамото й. — Как се чувстваш?
Дженис разтри челото си.
— Не много зле, като че ли ми попремина. — Тя прехапа устни и го погледна през рамо. — Ти си останал с мен?
Той започна да дразни ухото й с върха на езика си.
— Наистина ли мислеше, че ще те изоставя?
— Не бях сигурна. — Тя притаи дъх, когато немирният му език нежно се пъхна в ухото й. От влажния дъх на целувките му по гърба й пропълзяха тръпки.
— Как да те накарам да ми повярваш? — разгорещено прошепна той в ухото й. Докосванията му се прехвърлиха върху сгорещената й кожа.
— Какво искаш да кажеш?
Устните му покриха нейните — пламенно и изискващо. — Тя простена — отказ или насърчение — нямаше представа. Усещайки влажните му устни върху своите, бе загубила способност да разсъждава и всички разумни мисли от главата й отлетяха.
Отвори се за мен, Дженис. Телепатичната команда беше придружена с пламенно нежно засмукване на вътрешната част на устната й.
— Аз…
Езикът му проникна в устата й. Покоряващо и еротично завладяване. Топъл дъх се изтръгна от дробовете й и той го пое в своята уста. Джайън тихо изръмжа.
Зацелува я, сякаш я вкусваше. Жадно облиза устните, езика, вътрешните вдлъбнатини на устата й. Дженис отвърна на целувката му, забавлявайки се от съвършената сладост на този прост акт.