Огън и дъжд

Люк вдигна ръка и облиза малките белези, които беше оставила по кожата му. Пръстите й силно дръпнаха яката на ризата му. Тя се разкопча и разкри тъмна кожа, която блестеше на светлината на огъня. Ръката му обгърна главата й и я придърпа към голите си гърди.

— Пак — прошепна той.

Изпълнена с несигурност, Карла плъзна устни по гърдите му, леко го захапа, усети силата на страстта му, вдъхна вълнуващия аромат на кожа, сапун и мъжка топлина. После бавно притисна устните си в неговите.

— По-силно — рече Люк, като наблюдаваше Карла с горящи очи. — Продължавай! Хапи ме. Точно това искаш. Ти трепериш. Изпълнена си с напрежение, гориш, объркана си и искаш да си го изкараш на мен. Направи го, слънчице. Направи го.

Зъбите й се впиха в напрегнатите мускули на гърдите му, сякаш проверяваха силата му. Той насърчително извика. Пръстите й се движеха през еластичните копринени косми, подръпваха ги и ги приглаждаха, ноктите й се впиваха в твърдата плът като зъбите й.

Люк се засмя и се зае да я съблича. Не знаеше още колко може да издържи това сладостно мъчение, но беше сигурен, че ще открие. Мисълта, че може да се лиши от един миг с огнената страст на Карла, беше по-неприемлива от страха му.

С дрезгав стон Люк пое устните й и ги погълна в ненаситна целувка. Нуждаеше от това пламенно желание. Обви шията му с ръце, прокара пръсти дълбоко в косата му и отвърна на целувката с необуздана страст, която се равняваше на неговата.

Светът отново се завъртя, когато ръцете му се плъзнаха по тялото й като силен, топъл дъжд. Той я държеше в обятията си, чувстваше как трепери, чуваше пресекливия й дъх. Припомни си всички години на безнадеждни блянове. Проклинайки почти непреодолимата нужда, която изпитваше, той се бореше да запази самообладание.

Карла изрече името му с треперещ глас.

— Всичко е наред — напрегнато рече той. — Няма да ти причиня болка, слънчице. Толкова си необуздана, че забравих, че не си свикнала с това.

Тя се насили да си поеме дъх.

— Може ли да свикне човек?

— Да бъде гол? — Тя поклати глава, но не каза нищо повече. — С какво? — нежно настоя той.

Карла издаде странен звук и несъзнателно впи нокти в гърдите му.

— Да желае — болезнено рече тя. — И да не притежава. Да желае, да желае и пак да желае.

Преди тя да довърши, Люк се извърна и започна да се съблича. Яростно захвърляше дрехите си. Когато отново се върна при Карла и легна на една страна, тя изумено го гледаше. Той се вкамени, изпълнен със съжаление, че избърза. Тя не бе виждала гол и възбуден мъж, а и той никога преди това не бе усещал такава възбуда. Видя как изражението й се промени, разюзданата й страст изведнъж утихна.

— Желаеш ли ме още? — попита Люк с дрезгав от вълнение глас.