Морски змейове, моряци и скептици
- Автор: Макюън Греъм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морски змейове, моряци и скептици». Краткое содержание книги:
— Бозайници
— Влечуги
— Риби
— Земноводни
Първите пет групи морски змейове, които ще бъдат разгледани, приличат на бозайници; най-характерно за тях е вертикалното вълнообразно движение на тялото, а при гръбначните животни този белег е типичен почти изключително само за бозайниците.
1. ВОДЕН КОН (71 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— дълга грива по врата
— много големи очи
— остра козина по лицето и около устата
— умерена дължина на шията
— вертикални вълнообразни движения
Главата на водния кон прилича на главата на обикновения кон или на камилата, а по врата му има дълга грива. Очите са много големи и навярно черни; в някои съобщения се споменава за фосфоресценция, а е възможно също очите му да приемат различни оттенъци в зависимост от отразената светлина. Устата е широка и изглежда има плътни устни, често пъти оградени с козина. В някои съобщения опашката е гладка, а в други — нарязана. Това подсказва идеята, че всъщност опашката се състои от две задни перки, също като при тюлените или морските лъвове, а разликата във формата й идва от ъгъла, под който е наблюдавана. Кожата изглежда гладка и следователно тялото е голо, или което е по-вероятно — покрито с къса прилепнала козина, както е при тюлените. Гривата е винаги червеникава. По всяка вероятност има и чифт предни перки. Дължината на животното е някъде между 12 и 30 метра.
Големите очи говорят, че водният кон живее на в полумрак на дълбочина между 90 и 180 метра, откъдето излиза от време на време. Той се среща из целия свят с изключение на Индийския океан и полярните морета, но навярно предпочита крайбрежните води в по-топлите райони, тъй като е срещан рядко на дълбоководни места.
Гривата може да бъде както от косми, така и от дълги влакнести израстъци по тялото. Влакнестата жаба от Северозападна Африка има същите израстъци в задната част на тялото и по всяка вероятност те й помагат в дишането, като поглъщат кислорода направо от водата. Когато жабата е вън от водата, тези израстъци изглеждат заплетени и сплъстени; така често пъти е описвана и гривата на водния кон. Подобен белег обаче е твърде странен за един бозайник.
Големите черни очи, мустаците около носа и гладката кожа подсказват, че водният кон спада към перконогите, тоест към групата на тюлените, моржовете и морските лъвове.
2. ГИГАНТСКА СКАНДИНАВСКА ВИДРА (29 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— извити части от тялото над водата вертикални вълнообразни движения
— дълго тяло
— сива окраска
— малка глава.
Главата е малка и удължена. Очите също са малки и очевидците често пъти не ги споменават. Вратът не е дебел и е умерено дълъг, а опашката е дълга и заострена. Гръбначният стълб е изключително гъвкав — често пъти над водата се виждат по шест извити части от тялото. Когато животното се обръща или скача във водата, виждат се два чифта крака с плавателна ципа. Известно е кратко съобщение от 1750 година, когато рибари от Зундмьор, Норвегия, уловили такова животно; в него също така се казва, че то имало два чифта крайници. Кожата изглежда грубовата и набръчкана, а цветът й е светлосивкав. Дължината на гигантската видра е между 18 и 30 метра, но може да бъде и по-голяма, защото, плувайки с вертикални вълнообразни движения, животното оставя дълга диря във водата, която повтаря чупките на тялото му. То наистина прилича на огромна видра, но е почти сигурно, че не спада към видрите.
Обикновено това същество обитава студени северни води — местата около Скандинавските страни и Гренландия, но слиза в по-топлите райони по време на размножителния период и раждането.
Почти от самото начало на XIX век срещите с него са твърде редки, което е доказателство, че видът изчезва или е напълно изчезнал. Трудно е да се предположи към кое семейство спада животното. Малка е вероятността да се причисли към перконогите, тъй като опашката му е твърде дълга. Дългият и гъвкав гръбначен стълб ни насочва към най-известния вид (Zeuglodon) от древните китове (Archaeoceti). Знае се обаче, че споменатият вид от древните китове не е имал задни крайници и, следователно, причисляването на гигантската скандинавска видра към тази група може да се приеме само при условие, че той (Zeuglodon) се е появил след нея, а е възможно дори тя да е прародителят на древните китове (Archaeoceti).
3. КИТООБРАЗНО С МНОЖЕСТВО ГЪРБИЦИ (69 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— голям брой малки гърбици по дължината на гърба