Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)». Краткое содержание книги:
— О, да, бвана, говежди бълхи. Преди месец оздравях от планинската треска, и жрецът ми забрани да си чистя леглото.
Ама че го измисли! Говеждите бълхи пренасят местната планинска треска — лека болест за привикналите към нея туземци, но за белите тя нерядко е смъртоносна. Няколко секунди в колибата цари гробна тишина, след което бандитът излита през вратата с побеляло лице и едва от солидно разстояние изстрелва назад нов порой от ругатни. Използуваш момента, за да се измъкнеш изпод леглото и да притичаш до близките храсти.
Мини на 41.
177
Пред теб по пода се раздава тихо скърцане. Навеждаш се — настигнал си вървяща в същата посока мравка. Нищо особено, като изключим размера — към двадесет и пет сантиметра. И почти една четвърт от дължината заемат челюстите. Живо си заинтригуван как ли хапе това животинче, но нямаш желание да пробваш върху себе си.
Проследяваш мравката и скоро пред теб в коридора се възвисява мравуняк, достоен за размерите на такъв вид насекоми. По него пълзят безброй представители на вида. Задаваш си въпроса какво ли ядат тук, но един от възможните отговори се оказва „непредпазливи археолози“. Към теб с тропот полита червеникаво шестокрако стадо.
Тъй като компанията им не ти харесва, поемаш обратния път по тунела (с доста прилична скорост). Когато излизаш на отклонението, въздъхваш с облекчение и избираш по-нататъшния си път. Направо е коридорът, по който си дошъл. Значи остават две възможности.
Наляво — 153.
Надясно — 101.
178
След няколко завоя изведнъж се оказваш пред огромна купчина пръст с форма на правилен конус, сякаш е грижливо подреждана. И наистина се оказва така — по нея пълзят огромно количество шестокраки твари.
Приближаваш внимателно, за да ги разгледаш. Напомнят ти на… аха, когато миналата година колона от мравки-оглозгвачи беше обградила лагера ви в джунглата трябваше да се спасявате с бягство, зарязвайки цялото оборудване. Тези мравки са точни копия на онези — по всичко, освен размерите. Обикновените оглозгвачи са дълги по пет-шест милиметра, а тукашните — цяла педя. Изглежда, че всички насекоми в този лабиринт растат успешно — кое по-малко, кое повече… Какво ли би станало, ако те нападнат?
Остро убождане в петата ти дава известна представа. За щастие, проклетото насекомо те е ухапало през дебелата обувка и губиш само една жизнена точка. Но вероятно няма да се задоволи само с първия залък, да не говорим за другите му роднини, които застиват за миг, сетне размърдват антени и се понасят в галоп към теб.
В галоп се понасяш и ти, но не към тях. Смяташ за крайно наложително да се върнеш назад и да избереш друга посока.
След минута-две вече си в предишния коридор. Хвърляш поглед надясно, но натам няма смисъл да вървиш. Пътят ти е познат и не обещава нищо добро. Значи всичко е ясно. Завиваш наляво и продължаваш по тунела.
Премини на 127.
179
Мини на 118.
180
Чул трясъка, бандитът поглежда нагоре и с животинска ловкост отскача от пътя на едно от парчетата. За да попадне точно на пътя на другото.
Чуваш глухо изкънтяване, подобно на удар с тъпото на брадва по буков пън. Надвесваш се, доколкото ти позволяват вързаните крака и ръце — Гибона лежи долу, по черепа му се стича струйка тъмна кръв. А сега бързо към острия ръб!
Мини на 242.
181
Пред теб лежи селото на туземците. Петнадесетина колиби, с тази на жреца в средата. И… точно в нея са си устроили лагера бандитите. Старецът лежи изхвърлен навън до входа. Тези приятели явно не страдат от прекалено добро възпитание.
Няколко колиби по-настрани стърчат два кола, забити в земята. А за тях е завързан младежът, който те доведе до селото. Наблизо са се излегнали двама бандити.
Докато гледаш, от колибата на жреца се изсипва цяла група разбойници. Отиват към вързаното момче. В средата на групата стърчи грамаден мъжага, при чийто вид двамата пазачи скачат на крака. Главатарят, досещаш се ти.
Накъде ще се насочиш?
Към колибата на жреца — мини на 149.
Към вързания — продължи на 121.
182
„На излизане от улея раницата с целия ми багаж се изтъркули във водата и потъна като камък. Проклятие!
Все пак лодката от кожи беше чудесна идея. Може би ще преплувам езерото с нея успешно. Само че първо ще вляза във водата, за да потърся раницата, и да изпера дрехите си от тая гадна плесен.“