Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Задави се, замалко наистина не изпусна пластмасовия съд. Течността беше гъста и сладка, с аромат на билки. Изключително силна, с най-малко 60% чист етанол. Но какво беше другото? Хранопроводът му пламна, имаше чувството, че се превръща в жива диаграма на храносмилателната система, с различно оцветени органи… Съвзе се, почтително избърса гърлото с ръкава си, после върна бутилката на собственика й, който побърза да я тикне под мишницата си.
— Благодаря… — Вкара максимално количество въздух в пламналите си вътрешности и попита: — Какво възнамерявате да правите? Какви са вашите искания?
— Искания ли? — лениво се учуди Мейхю. — Нямам никакви искания… Просто няма да позволя на онзи канибал Калун да унищожи кораба ми! — Спусъкът на игления имплодер застрашително помръдна в скута му. — Бил ли си някога червен? — рязко вдигна глава той.
Майлс имаше съвсем смътна представа за политическите партии на древната Земя.
— Не — поклати глава той. — Аз съм Вор… — Не беше убеден, че това е правилният отговор, но пилотът беше престанал да му обръща внимание и отново надигаше бутилката.
— Червен… — промърмори той. — Яркочервен… Имам предвид цвета… Някога, преди много години бях истински пламък… Ускорявах се както си искам… Така се озовах в една дупка, наречена Хеспари II… Нищо не може да се сравни със скока при топлинното ускорение… В главата ти се появяват цветове, за които човека още не е открил имена, няма думи, с които да ги опише… Те са по-прекрасни от най-фантастичните сънища, от най-красивите жени! Те са по-важни за нас от храната и водата, от съня и въздуха, който дишаме… А онези нещастници там долу дори ни плащат, за да ги усетим… Тъпи заблудени копелета с празни глави… — Очите му замаяно се спряха върху Майлс: — О, извинявай… Нямах предвид теб… Ти просто не си пилот… Така и повече не видях Хеспари… — Фокусира погледа си върху младежа:
— Я ми кажи, имаш ли си неприятности?
— Имам, но те идва ли могат да бъдат сравнени с твоите — отвърна откровено Майлс.
— Хм… — промърмори пилотът и отново му подаде бутилката.
Странно питие, помисли си Майлс. Каквито и да бяха съставките му, те очевидно противодействаха напълно успешно на нормалната му реакция по отношение на етанола — желанието за сън. Чувстваше се бодър и изпълнен с енергия, течността сякаш стигаше чак до ноктите му. Вероятно благодарение на нея Мейхю е останал буден в продължение на три денонощия, съвсем сам в този железен ковчег.
— Значи нямаш стратегически план! — строго започна той. — Не си поискал един милион бетиански долара в дребни и немаркирани плочки, не си заплашил да стовариш кораба върху покрива на летището, не си взел заложници… С една дума — не си направил нищо конструктивно! Просто си седиш тук и си убиваш времето с помощта на бутилката… Без да си даваш сметка, че по този начин губиш всички шансове, колкото и малки да са те!
Мейхю примигна, очевидно впечатлен от тази различна гледна точка.
— Господи, мръсникът Ван най-сетне е казал една истина — въздъхна той. — Ти НАИСТИНА не си от Съвета за психическо здраве! — Спусъкът помръдна по посока на Майлс: — А ако много държиш, бих могъл да взема за заложник ТЕБ!
— Не го прави — поклати глава Майлс. — Не мога да ти обясня, но… това ще предизвика доста силна реакция у онези долу… По-добре се откажи.
— Аха… — Пръстът на Мейхю се дръпна от спусъка и потупа слушалките в скута му: — Нима не разбиращ, че те не са в състояние да ми дадат това, което искам? Аз искам да скачам, да осъществявам топлинно ускорение… Но не мога…
— С този кораб и с никой друг, така ли?
— Този кораб ще бъде демонтиран в момента, в който се предам на съня — отговори с дълбоко отчаяние той.
— Позицията ти се нуждае от малко логика! — намръщи се Майлс. — Искаш да скачаш, нали? Е, добре. Това може да стане само ако си пилот на кораб от типа РГ. А в момента се намираме на последния кораб от този тип. Следователно ти имаш нужда именно от него. Какво трябва да направиш? Да го купиш, разбира се. Ще станеш собственик и ще превозваш товари за своя сметка. Просто и ясно! Я ми подай тази бутилка, ако обичаш… — Майлс с изненада откри, че отвратителния в началото вкус започна да му харесва.