Нешка Робева

Можеше да отиде на другия край на света. Но Нешка не искаше да чуе колко изгодни са условията. Беше щастлива, че я поканиха в „Левски-Спартак“. Йосиф Ашер, председателят на секцията на „синьо-белите“, не можеше да пропусне такъв рядък шанс.

Каква ти чужбина! Тук една от най-добрите детски треньорки — Златка Бончева, й предлагаше да избере което иска от децата й. Колкото иска.

Илиана Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, Тереза Карнич, Росица Младенова, Камелия Игнатова, Галя Рангелова. Седем момичета. Шест от тях станаха европейски, световни шампионки. Три в индивидуалното и три в ансамбъла. Карнич сигурно ще стане една от най-добрите ни треньорки. После други, вече не от групата на Бончева, попаднали при голямата треньорка, станаха шампионки. Такъв висок процент! Още в Мюнхен журналистите питаха Нешка — вярно ли е, че всяко момиче, с което се заемете, може да стане шампионка? Не е вярно, казваше Нешка, трябва и самото момиче да го пожелае много силно. Но пък почти не е имало някоя до нея, която да не си го е пожелавала…

Това щеше да се разбере много по-късно. През 1976 година Нешка се зае с подготовката на седем деца, които едва прохождаха в гимнастиката. Бяха още в сферата на еднаквостта. Една направи нещо и всички след нея. Повече ансамбълче, отколкото индивидуални състезателки. Гледаха на Валентина Ганева като на същество от извънземна цивилизация. До тях, на две крачки от тях, се готви състезателка, която ще участва в световното първенство в Базел! Не можеха дори да си представят, че в навечерието на това първенство щеше да избухне луд спор — Светла Колчевска или Илиана Раева да замине като титулярка в Базел. И след като по-голямата част от специалистките предпочетоха Илиана Раева, Жулиета каза — ясно, заминава Колчевска! И напусна залата, за да покаже, че въпросът е окончателно решен.

Защо Нешка не настоя да се приеме думата на мнозинството? Не, не само затова, че го приемаше кротко Жулиетиното крайно решение. Бяха ги попитали, бяха казали, щом тя не иска… Не, Нешка тогава не се интересува нито от мнението на мнозинството, нито от категоричността на Жулиета. Знае, че току-що започналата своите четиринайсет години Илиана още не е готова за световно първенство. Приятно й е, че е изпреварила в едно такова разискване Колчевска, но не за победи над нея готви тя своята Илиана…

В началото тренира с Валя и с новия си детски отбор при закрити врати. Не, не за да изостри любопитството. Нешка не нажежава до червено женското любопитство, защото й е приятно да види колежките си припаднали от нетърпение. Не я интересува какво говорят, какво се носи в атмосферата наоколо. Затворила се е, защото не иска никой да й пречи, не иска да чува възгласи на недоверие, учудване. Въобще не иска нищо да я разсейва. Прекроява бързо този отбор на малките. Търси да изтъкне на всяка „цаца“ това, което най-много й подхожда. Търси характера, специфичния талант. В залата е страшно оживено и весело, бързат, надпреварват се малките. За първи път тази Валя, толкова жестоко подлагана на изолация и бойкот, вижда какво е да се работи в атмосфера на обич. Трябва ли Нешка да е щастлива в този период? Разбира се. И е щастлива. В дневника й от онова време все се среща по някое такова изречение — ще се боря! Няма да се предам! Уморена съм! Какво са виновни тези деца, че ми се паднаха на мен. Няма ли да ме намразят, че толкова много, толкова жестоко ги режат по състезанията заради мене? Илиана на девето място, Анелия на дванайсето… Не издържам… Ще се боря… Ще се откажа… Само малко да си стъпят на краката децата и Валя и ще й ги предам. Ще им помагам…