Бар „Последен шанс“
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бар „Последен шанс“». Краткое содержание книги:
Сега, вече прехвърлили трийсетте, живеят в Лондон, все така близки са, но само Финтан, единственият мъж в групата е намерил истинската любов. Тара е на диета, почти откакто се помни, и е заклещена в противна връзка с противния Томас. Тя все още вярва, че когато си на тридесет и една и вече си в бар „Последен шанс“, е по-добре да имаш мъж, който си държи дребните в старо дамско портмоне, отколкото да си сама.
А Кетрин не е съгласна. В живота й цари спокойствие и единствената й връзка, която иска, е тази с дистанционното на телевизора.
Но когато не искаш промяна, животът променя нещата вместо теб…
Като внимаваха да не разместят пострадалата челюст на Финтан, двамата се целунаха за пръв път. Финтан бе завладян от толкова силно щастие, че едва не заплака. И от този ден нататък станаха най-щастливата двойка на света. Бяха лудо влюбени. Сандро бе въодушевен, че отново обича някого, а Финтан най-после бе срещнал сродна душа.
— Сега вече разбирам защо говорят за „другата половинка“ — призна той. — Точно това е Сандро за мен.
И двамата бяха страдали много — Финтан от травмата от побоя, а Сандро от смъртта на бившия си приятел, затова бяха, изключително нежни и грижовни един към друг. В същото време и двамата притежаваха неизчерпаема енергия, огромен кръг от приятели и нужда от светски забавления. Английският на Сандро се подобри за нула време. Само дето го говореше с ирландски акцент.
Шест месеца по-късно двамата си купиха чудесен апартамент в Нотинг Хил. Сандро впрегна архитектурните си умения, събори безброй стени и изгради нови. Домът им стана великолепен и накрая се появи в „Уич Хаус“ и „Ел Декорасион“.
— Хайде, ставаме — каза Финтан и свали крака от скута на Сандро. — Да свършим туй-онуй и да се видим с този-онзи. Искаш ли по-късно да отидем до Кетрин?
Сандро кимна ентусиазирано. Още една причина, поради която се разбираха отлично. Финтан вървеше в пакет с Кетрин и Тара и бе убеден, че ако обичат него самия, трябва да обичат и приятелките му. Дори навремето бе зарязал едно гадже, защото не бе харесало Кетрин и се бе изразило крайно неласкаво за нея.
— А след Кетрин ще отидем да пийнем и да потанцуваме — предложи Сандро.
— Разбира се. В такъв случай трябва сега да ти подредим багажа за Норуич, защото утре ще бъдеш изморен — каза Финтан и се засуети.
На следващата сутрин Сандро трябваше да замине в командировка и цяла седмица щеше да работи върху една къща в Норуич.
— Донеси да ти изгладя ризите — нареди му Финтан.
— Знаеш, че не е нужно да го правиш — възрази Сандро. — И аз бих могъл да опитам.
— О, не! Никога няма да ги изгладиш толкова хубаво.
— Добре — съгласи се свенливо Сандро. — Благодаря.
Финтан извади дъската за гладене и Сандро му подаде пет ризи.
— Какво трябва да си приготвя? — извика той откъм бежовата спалня в японски стил, където бе проснал куфара си на издигнатото върху платформа легло.
— Пет чифта гащи, пет чифта чорапи, паста за зъби, зарядното за мобилния…
— Може ли да взема джинсовото ти яке?
— Няма ли да ти е прекалено голямо?
Финтан с любов изглади всички ризи и ги подреди грижливо в куфара.
— Добре, готов си. А сега трябва да звънна на майка ми.
Всяка неделя, без изключение, Финтан се обаждаше на майка си. Джейн Ан бе страхотна, нищо че беше седемдесетгодишна ирландска католичка. Знаеше, че Финтан е гей, и нямаше нищо против. Единственият проблем бе свързан със; „съквартиранта“ на сина й. Финтан още не бе измислил как да подхване разговора, за да й обясни, че живее с приятеля си. Отново реши да остави тази тема за друг път. Вдигна телефона и двамата доста си побъбриха. Естествено, повече говореше Джейн Ан. Нокавой бе изпълнен с драми. Три телета избягали от ливадата на Кланси, унищожили живия плет в градината на пастора и сега икономката му отказвала да поздравява Франси Кланси. Делия Кейси организирала благотворителен базар в помощ на гладуващите деца в Руанда.
Най-вълнуващата новина беше, че в кафенето вече продавали шоколадови еклери.
Като затвори телефона, Финтан предложи на Сандро:
— Защо не дойдеш с мен в Ирландия за Коледа?
Сандро се усмихна нервно.
— Страх ме е. Ами ако майка ти и братята ти не ме харесат?
— Ще те харесат. Скъпи, пет години е адски дълго време и трябва най-после да се запознаеш с роднините ми, а и аз с твоите.
— Прав си. Ще изкараме Коледа в Ирландия, а Нова година — при нашите.
Финтан пребледня.
— Или пък да забравим тази идея и да отидем в Ланзагроти.
— Пак ли?
— Ще видим. Хайде да вървим у Кетрин.
— Взе ли си витамините днес?
— Забравих. Ще ги взема ей сега.
— Финтан, трябва да спреш да забравяш. Важно е да ги взимаш — сгълча го Сандро.
— Съжалявам, мамо.
Глава 13
Вечерта Тара неохотно се приготви за излизане. Не искате да оставя Томас, без да са изгладили обтегнатите си отношения. Но след като най-после изскочи навън и седна в колата, усети прилив на свеж въздух. Какво облекчение бе да е вън от проклетия апартамент! Далеч от клаустрофобичната атмосфера, наситена с напрежение и страх!
— Добре ли си? — попита Кетрин, когато й отвори.
Тара кимна и запали цигара.
— Съжалявам за зловещото обаждане в ранни зори. Мъчеше ме адски махмурлук, от който светът изглеждаше страшен. Явно не трябва да се прекалява с джина.