Горският храм
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Горският храм». Краткое содержание книги:
В мрака на най-дълбоката древност една жрица дарява любовта си на човек от народа на омразните завоеватели. Един римски воин обръща гръб на почестите и славата, за да послуша сърцето си.
Страшна е съдбата на влюбените, погазили законите на човеците, но обречената им страст полага основите на древна династия, която ще просъществува през вековете. Тя ще дори на света крал Артур — вечния символ на благородство и доблест, който все още чака да удари неговия час — на обвития в мъгли свещен остров Авалон.
— Огньовете горят до зори, а хората танцуват около тях — подхвана обясненията си Кинрик. — Някои от момчетата ще отидат на стража пред дървото на Белтейн — и той посочи един висок прът, забит на другия край на хълма. — Останалите ще търсят цветя заедно с любимите си до зори… поне така се казва — той се усмихна. — На зазоряване ще ги донесат, ще украсят с тях дървото и ще танцуват цял ден около него.
Двете купчини дърва вече горяха с весел пукот. Ставаше много тъмно; от огньовете идваше горещина на вълни и Гай отстъпи малко назад.
Танцьорите вече се бяха хванали за ръце и се въртяха в кръг около буйните пламъци. Някой поднесе шише вино на Гай и той отпи. Бъчвите с ейл и медовина бяха отворени и веселието ставаше все по-буйно. Гай бе виждал и друг път подобни празненства и отлично знаеше какво ще последва. Забеляза, че майките прибират малките деца да спят. Младите жрици от Горския храм в сините роби, с дългите, спуснати пред лицето воали, също вече не се мяркаха из тълпата.
Гай и Кинрик си проправяха път, без да бързат, през тълпата от смеещи се и танцуващи хора, докато най-сетне, близо до единия огън, видяха Ейлан и Диеда.
— Ето ви и вас! — възкликна Кинрик и забърза напред. — Диеда, ела да танцуваш с мен!
Лицето на Диеда бе изгубило всякакъв цвят. За да не падне, по-голямото момиче се подпираше на ръката на Ейлан.
— Нима още не знаеш? — попита възторжено Ейлан.
— Какво да знам, сестро? — смръщи се Кинрик.
— Диеда е избрана да отиде в Горския храм — избра я самата Лианон! Днес следобед.
Кинрик протегна ръце към Диеда, после бавно ги отпусна.
— Богинята е проговорила…
— Как можеш да приемаш това просто така? — частица от стария дух сякаш се върна у Диеда. — Не разбираш ли — ако положа обет, никога няма да се оженим!
— А ти също добре разбираш какъв обет съм положил аз — каза спокойно Кинрик. — И без това се разкъсвах между теб и… другото. Обичам те, но не мога да нося отговорност към жена и деца — и няма да мога още дълги години. Може би това е волята на боговете.
Той с мъка си пое дъх и този път, когато протегна ръце, Диеда се отпусна в прегръдките му. Тя беше високо момиче, но в ръцете на Кинрик изглеждаме малка и крехка.
— Чуй ме, любима, може би има някакъв изход — зашепна той тихо, докато отвеждаше встрани. — Можеш да отдадеш три години от живота си на Богинята без да полагаш обет да й служиш до живот. Далеч на север, на един от големите острови, се обучават нашите воини и аз трябва да отида там. А ти не си родена за битки — дори да бяхме сгодени, не би могла да ме последваш на това място. Може би ще е по-добре да служиш в светилището, докато аз завърша обучението си. А ако има война…
Диеда изхлипа и зарови лице в рамото му. Гай видя как огромните ръце на Кинрик стискат нежните й рамене.
— През идните три години ще бъдем обвързани с положените обети — прошепна той, — но тази е нашата нощ. Ейлан, остани тук с Гауен — добави той. Гласът му долетя до тях приглушено, защото бе заровил устни в косите на Диеда.
Ейлан се поколеба:
— Мама каза да не се делим с Диеда тази нощ — нали е Белтейн…
Диеда вдигна глава от гърдите на Кинрик. Очите й гледаха диво.
— Имай малко милост! Рейс не би посмяла да отиде против волята на баща ти, а моят баща… — тя преглътна мъчително. — Ако узнаят, двамата не биха ни оставили и тази единствена нощ!
Ейлан я загледа с големи, сериозни очи и кимна.
— Сбърках ли, като оставих Ейлан сама с чужденеца? — прошепна Диеда, докато Кинрик я отвеждаше. — Все пак е живял сред римляни и кой знае, може да се държи като тях с жените.
— Той е наш гост! Дори да беше син на самия прокуратор…15
— Не може да му е син — изкиска се внезапно Диеда. — Татко казва, че прокураторът имал само една дъщеря.
— Казвам, дори да беше, би се отнесъл с уважение към дъщерята на домакина си. Освен това Ейлан е още дете — отвърна Кинрик.
— Двете сме родени в една година — възрази Диеда. — Имаш я за дете, защото ти е сестра.
— Ти какво очакваш? — каза раздразнително Кинрик. — Да ти кажа колко те обичам пред тях двамата ли?
— Какво толкова има да си казваме? Вече нямаме време за това… — той я притисна към себе си и прекъсна думите й с целувка.
Диеда притихна в прегръдките му, но после се отдръпна объркано.
— Не бива — каза тя. — Ако ни видят…
Той се изсмя невесело.
— Все пак още не си положила обета, нали? Освен това винаги мога да кажа, че съм целунал Ейлан — хвана я за лактите, повдигна я леко, така че тя застана на пръсти, и отново започна да я целува. Диеда вече не се съпротивляваше, тялото й отвръщаше на неговото, устните й се разтваряха под целувките му. След малко той отпусна прегръдката си и заговори с несвой, пресекващ глас:
15
прокуратор — високопоставен правителствен чиновник в древния Рим. Прокураторите отговаряли за мините, снабдяването с храни и сеченето на монети. В някои по-отдалечени римски провинции имали почти неограничена власт. (Б.пр.)