Вирусът Y2K
- Автор: Джоузеф Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вирусът Y2K». Краткое содержание книги:
— И какво можем да направим?
— За руснаците — нищо. Но за нас, останалите… Ами зависи.
— Допада ли ти идеята?
— Звучи привлекателно — отвърна Док и почеса брадата си. — Но, от друга страна, бихме могли да оставим всички тези луди корпорации да загинат, когато компютрите им откажат.
— Дръж се сериозно, Док. От какво имаш нужда? — настоя Копланд. — Само кажи.
— Ами чакай да видим… Един мейнфрейм IBM — най-мощният изчислителен компютър, — с който да си играя, неколкостотин пакета програмни продукти и двама-трима инженери.
— Само това?
— Е, би могъл да ми купиш и банка, но защо да си даваме толкова труд?
Според последните проучвания на членовете на Среднощен клуб „Северна електрическа светлина“ — малка компания във Върмонт — щеше да засече и така да предизвика верижна реакция, която ще засегне и „КонЕд“. Всички пари и време, които вложи в Среднощен клуб, щяха да отидат напразно, ако Бо не преодолее кодовете и не изолира Ню Йорк от веригата. Док похарчи милиони за заплати, пет милиона за бонуси, шест милиона за IBM-а и другия хардуер и половин милион за подкупи, за да стигне до тази предпоследна крачка. И ето че препятствието идваше от липсата на седем прости пароли. По това време Висок волтаж сигурно вече бе пристигнала на работа в командния център на електрокомпанията. Както правеше всеки ден, звънна й без някаква особена причина, просто от чисти нерви. Ако шпионката действително успееше да се добере до паролите, Док щеше да узнае пръв.
— Как върви? — попита той.
— Нещата се нажежават — долетя отговорът на Висок волтаж. — Непрекъснато пускаме аварийни ситуации.
— А превключването на дублиращата система?
— Шефът ще го направи по някое време днес.
— Добре. По-късно пак ще се чуем.
Той включи няколкото монитора, част от обезопасителната система на Насо стрийт, и видя различни кътчета от триетажната сграда. На първия етаж счетоводителите, анализаторите и продавачите на Доналд седяха всеки в своето оградено стъклено пространство и постоянно говореха по телефона или разнасяха бумаги от една машина на друга. На втория етаж, където на смени, без прекъсване се работеше по проблем 2000, тридесет инженери поддържаха връзка с „Чейс Манхатън“ и още двадесет и седем банки в осем страни — все клиенти. На третия етаж десетина служители пристигаха на работа в редовната компютърна лаборатория, където създаваха нов софтуер за „Копланд Сълушънс“ и другите компании на Копланд.
Док изписа една парола и камерата в отделената компютърна зала хвана петимата от Среднощен клуб, всеки зазяпай в екрана си. Бо нервно крачеше напредназад в своето стъклено заграждение, но зорко следеше редицата екрани, които показваха какво става на всеки етап в петте електроцентрали на „КонЕд“; лицето му изразяваше пълно отчаяние. До него, под звуците на никога несекваща музика, Каролин танцуваше, без да спира да наблюдава телефонните обаждания чрез „Бел Атлантик“. В дъното на помещението, далеч от високоговорителите на стереото, Рони не изпускаше от очи данните, постъпващи от водоснабдяването. Докато Док ги гледаше, тя стана и отиде при Ейдриан, който съсредоточено по-тракваше по клавиатурата си.
Док включи звука и я чу да казва:
— Някой токущо е обрал пътниците във вагон на линия F, но са го блокирали на 23-та улица.
— Откъде знаеш? — попита Ейдриан.
— Слушам няколко радиостанции. Прострелян е човек. Ейдриан сви рамене и отвърна:
— Това не е мой проблем.
— Просто си мислех, че ще искаш да знаеш. Влаковете може да променят временно движението си.
— Рони — навъсено се обади Ейдриан, — не ми пука какво става с метрото до полунощ.
Док нагласи екрана си така, че да види какво е изписано върху екрана на Ейдриан. Той се бе включил в мрежата и беше във връзка с неколцина запалянковци по вируса на хилядолетието — всички пишеха едновременно и изказваха предположения какво точно ще се случи. Нямаше програмист, който да не очаква да забогатее, щом се захване с оправянето на поразиите, и Ейдриан не бе никакво изключение. В момента той пишеше:
„Здравей, Динозавър Джо, идва XXI век, където се допускат само специалисти. Това е техносвят на микрони, физика и логика — все неща, които те карат да се насочиш към бирата си «Будвайзер», Джо. Ти явно не обичаш компютрите. За схеми, програмни анализи, COBOL или Java няма място в плиткото ти мозъче. Тук, в техносвета, или разбираш всичко и принадлежиш към него, или нищо не разбираш, като Джо. Джо смята, че Интернет е телевизионна програма с десет хиляди порноканала. Той не разбира за какво става дума и никога няма да му се изясни. Цялото захранване идва от контрола на малък, с размер на нокътя ти електронен превключвател. Схващаш ли, Джо? Компютрите контролират всичко, а специалистите контролират компютрите. Те управляват. Приятен купон, Джо. Честита Нова година. Когато се свърши шампанското и стрелките на часовника се завъртят, ще разбереш какво означава истинска мощ.“
Док прочете още няколко съобщения в същия дух и въздъхна. В понеделник трудът на техниците, способни да оправят нещата, щеше да се заплаща с астрономически суми и те нямаха търпение да си приберат парите. Цялото отношение бе, меко казано, много неприятно. Док не можеше да търпи повече подобно злорадство и изпрати на Ейдриан електронно съобщение: „Иди си играй с влакчетата си!“ Заловен, Ейдриан погледна нагоре към камерата и сбръчка нос.