Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Нормалният учебен процес е трудно нещо за Кристалните деца, най-вече защото от тях се иска да седят мирно и да учат наизуст. Тъй като това е невъзможно за тях, се стига до социални проблеми, защото реагират лошо в своята безпомощност. Те мислят концептуално и са в състояние да схващат цялата информация, без да се налага да им се обяснява дума по дума. Не забравяйте, те са осъзнати за всичко и всички. В главата им е съхранена повече информация, отколкото някой от нас има. После, повечето училища все още имат вид на институции, каквито и украси да слагат по стените. За тези деца институциите са груби и ненужни. И най-накрая, поради способността си да вършат много неща едновременно, Кристалните деца може да изглеждат разпилени за страничния наблюдател. Те започват една дейност, скачат на друга и така нататък, вместо да свършат едно нещо и тогава да започнат второто. След тях обикновено остава диря от играчки и други вещи, защото нещо друго им е привлякло вниманието. А това често е вбесяващо за учители и родители!
Друг проблем е храненето. Кристалните деца са склонни да ядат по-скоро като птичета, отколкото като хора. Те обичат да се хранят по малко и начесто и изобщо не разбират идеята да се седне и да се яде много наведнъж. Една вечеря от три блюда им идва в повече, дори може да ги разболее. Също така са особено капризни за храната. Те сякаш знаят от какво имат нужда. Но за това — по-късно.
Повечето Кристални деца имат спомени за минали прераждания и за „дома“. В един или друг момент повечето от тях са изразявали желание да си отидат „вкъщи“. Родителите им казват: „Но миличко, ти си си у дома!“ Децата обаче възразяват, че всъщност не са. Една майка попитала сина си какво си спомня за своя „дом“, след като веднъж казал, че иска да се върне там. Той отговорил: „Това, което си спомням най-ясно, беше, че бях много свободен!“ Друго момче пък казало на земния си баща: „Помня истинския си татко. Той никога не умира“.
Когато изучаваме метафизика, често ни се казва, че ние сами избираме живота и родителите си. Човек често се чуди дали това е истина или просто плод на нечие въображение. След като прекарам известно време с такова дете обаче, за мен не остава никакво съмнение, че се случва нещо фантастично. Едно от моите любими Кристални деца, нежно и много талантливо момиченце на име Кристина, казало веднъж, още в съвсем ранна възраст: „Когато бях «там горе» и си избирах родители, разгледах много хора, но знаех, че сте много мило семейство, Затова се спрях на вас“.
Познавам майка й. Момичето имаше право!
Никълъс
(Никълъс Ченси написа предговора на настоящата книга. Прозренията и красотата, които се излъчват от сърцето му, огряват цялото човечество и не мога да опиша каква чест е за мен да включа думите му към тези страници. Направила съм го с разрешението на Никълъс и неговите родители, които си запазват всички авторски права върху написаното от него.)
Никълъс влезе в живота ми горе-долу по същото време, когато орбите започнаха да привличат вниманието ми. Докато правех проучване в мрежата, синхронична серия от връзки ме насочи към неговия уебсайт. Препратката към уебсайта му не се намираше на място, каквото бих очаквала, но ми се стори някак позната и веднага привлече вниманието ми.
Фигура 5. Никълъс
Когато щракнах върху връзката, първото нещо, което зърнах на уебсайта, бе снимката на Никълъс. Онова, което видях, което почувствах, бе едно дете, изпълнено с любов и милосърдие. Сърцето ми бе завладяно в миг и завинаги! Имах чувството, че с него се познаваме от много време. С помощта на електронната поща и на майка му Сюзън бързо установихме връзка.
Моят приятел Никълъс е изключително същество. Той е истинско Кристално дете и целта на живота му е да учи хората на любов. Тъй като не говори с думи, той изразява мислите си, доста сладкодумно, в писмена форма. Използва думи като „чудо“ и „красота“, и то от съвсем ранна възраст. Никълъс сее мъдрост, която идва от неизмеримите дълбини на сърцето му. Неговите послания ни напомнят, че сме нещо много повече от изолирани фрагменти на индивидуализираното човечество, напомнят ни за нашето единство и колко важно е да не губим връзка с него. Те изразяват големи истини, но го правят деликатно. Никълъс е докоснал сърцата на много хора. Когато пише, той събира думи от небесната светлина и ги превежда на човешки език. Той е истината за Единния.
Когато бил на 4 години, Никълъс написал следното стихотворение (с малко помощ от приятел по отношение на правописа):