Жажда за върхове

Какво съм се замислила колко ще им натежи славата. Тя нека да дойде… Не зная защо този непрекъснат страх за големите, за опитните, за миналите през тежки битки момичета се сменяше с някакъв непонятен оптимизъм, когато застанех до децата, които за пръв път щях да поведа на световно първенство. На какво разчитах? На изненадата от необичайната композиция? Да, но нали трябва да я изиграят. И това не ме тревожеше. Тренираха така, че си мислех — не могат да не я изиграят. Едва в последните дни преди Страсбург се сетих да се изплаша. През цялото време това беше работа с радост. Ансамбълът непрекъснато се променяше. Ставаше все по-хубав и това ми носеше удовлетворение, което прогонваше всички страхове…

Затова пък грижите ми при подготовката на индивидуалните състезателки непрекъснато нарастваха. При това този път те идваха повече отвън. Работата вървеше нормално. Композициите за Страсбург, подготвени още преди турнира за Световната купа и тренирани едновременно с белградските, улягаха все повече. Момичетата набираха и сигурност, и кураж, и настроение за новата битка.

Дойде ред и на републиканското първенство през 1983 година. Най-кошмарното републиканско първенство, което съм запомнила като треньорка. Вярно, и в началото имаше време, когато се лансираха състезателки, които не тренирам аз, но сега цялата битка срещу мен се водеше с моето много активно съдействие.

Какъв беше този невъзможен съдийски комплот! Мощно сдружение за унищожаването на две големи състезателки — това беше съдийството на републиканското първенство след белгоадския турнир! Бяха решили да направят Даниела Грънчарова републиканска шампионка и така да ме принудят да я включа в тройката. Като че ли това беше най-важното. Бяха казали на Даниела, че е достатъчно само да не сгреши и тя изхвърли от композициите си всичко, което е трудно и интересно. В тези композиции, които аз й бях поставила, които аз бях работила, за да мине в друг, по-висш етап на подготовката. За да свикне да играе трудна гимнастика от все по-високо и по-високо равнище. За да може да става все по-голяма и по-голяма гимнастичка. И как си разреши така да осакатява композициите си, без да ме попита! Нищо не може да ме огорчи повече. Даниела играеше една скучна програма, при това стегната, за да не сбърка. Едната лента изигра с настроение и пълно и се видя веднага, че е вече друга състезателка. Съдииките, без много да се чудят, вдигат високи оценки. Но ето че Даниела не можа да издържи на толериране, както някои не могат да издържат на ощетяване. И докато съдийките подкастрят Раленкова и Раева (Игнатова не посмяха — все пак победителка в първия турнир за Световната купа), нагоре се измъква Диляна Георгиева. Ощетяваха Илиана и Ани, спазваха някаква справедливост към Лили, вдигаха безобразно високо Даниела и изтърваха Диляна, за която не се сетиха. Игра си Диляна с огромно настроение, незасегната от тези тънки сметки, и за всеобща и своя изненада се видя изведнъж републиканска шампионка. На второ място Игнатова и Грънчарова, на четвърто Раева, на пето Раленкова… Когато ги награждаваха, много хора, които бяха освирквали във вчерашния ден оценките на съдийките (толкова отдавна не беше се свирило!), без да изчисляват коя къде е сега, не можеха да разберат какво е станало. Много хора питаха: „За какво ги декласираха Анелия и Илиана?“ Защото са големи гимнастички — ми се щеше да кажа на цялата зала, която посрещна ритуала на награждаването с ново освиркване.