Всичко е любов
- Автор: Робертс Нора
- Серия: macgregor #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всичко е любов». Краткое содержание книги:
— Рядко си толкова нервна. — Дебора започна да разбърква кафето си, като я гледаше настойчиво. — Видя ли днешния вестник?
— Разбира се. — Шелби подви крака под себе си. — Не бих пропуснала неделното издание на Грант.
— Не, нямах това предвид.
Тя вдигна вежди, смътно заинтригувана:
— Погледнах на първа страница и не видях нищо, в което да ми се иска да се задълбочавам толкова рано. Да не съм изтървала нещо?
— Очевидно. — Без нито дума повече, Дебора се изправи и отиде до дивана. Порови се из разхвърляните хартии, докато намери страницата, която търсеше. С лека усмивка я остави на масата пред дъщеря си. Шелби я погледна и не каза нищо.
Снимката бе много ясна — двамата с Алън стояха на моста и гледаха лебедите. Спомни си този момент. Тя се бе опряла на него, облегнала глава между рамото и брадичката му. Фотографът бе уловил този момент и израза на тихо удоволствие на лицето й, за който Шелби не бе и подозирала.
Бележката отдолу бе кратка — съобщаваше името и възрастта й, споменаваше баща й и накратко описваше нейния магазин. Засягаше се и кампанията за подслон за бездомните, която водеше Алън, и продължаваше с предположения за техните отношения. В безобидната вашингтонска клюка нямаше нищо злонамерено и тя се изненада от острото чувство на възмущение, което я прониза.
Бе права, каза си Шелби, когато погледът й отново се спря на снимката. Осма страница доказваше, че от самото начало е била права. Политиката във всичките си аспекти винаги щеше да стои между тях. Бяха прекарали деня като обикновени хора, но не се бе получило. И никога нямаше да се получи.
Демонстративно избута вестника настрани и посегна към кафето си.
— Е, не бих се изненадала, ако благодарение на това в понеделник сутринта в магазина ми се изсипе цяла тълпа. През зимата една жена бе пристигнала чак от Болтимър, след като ме видяла на снимка с племенника на Майра. — Насили се да отпие с чувството, че още малко, и ще започне да говори глупости. — Добре че миналата седмица работих много и съм заредила килера. Искаш ли една поничка с кафето? Мисля, че трябва да ми е останала някоя.
— Шелби… — Дебора хвана ръцете й, преди да бе успяла да се надигне. Усмивката бе отстъпила място на израз на загриженост. — Никога не съм предполагала, че имаш нещо против такава публичност. Грант изпитва ужас от тези неща, не ти.
— Защо трябва да имам нещо против? — възрази Шелби, като се мъчеше да не свие пръстите си в юмруци. — Ако не нещо друго, ще ми увеличи продажбите. Някой предприемчив турист е познал Алън и е решил да припечели нещичко. Това е съвсем безобидно.
— Да — кимна бавно Дебора и успокоително погали нервните й ръце. — Безобидно е.
— Не, не е! — избухна Шелби с внезапна страст. — Не е безобидно, нищо от това не е безобидно. — Скочи от масата и се завъртя из стаята, както майка й я бе виждала да прави безброй пъти досега. — Не мога да го понасям. Няма да го понасям! — Изрита една гуменка, която се бе озовала в краката й. — Защо, по дяволите, не можеше той да е ядрен физик или собственик на боулинг-зала? Защо трябва да ме гледа така, сякаш ме е познавал цял живот и няма нищо против всичките ми недостатъци? Не искам така да ме работи. Няма да го допусна! — С последен изблик на гняв замахна към дивана и събори на пода натрупаните страници от вестника. — Няма значение. — Тя спря и прокара ръка през косата си, като се мъчеше да успокои дишането си. — Няма значение — повтори. — Във всеки случай, вече съм решила, така че… — Тръсна глава и се запъти към печката. — Да ти претопля ли кафето?
Дебора бе достатъчно свикнала с Шелби, за да не се впечатлява от избухванията й.
— Съвсем малко — кимна тя. — Какво си решила?
— Че няма да се захващам с него. — Шелби сложи кафеварката на котлона и седна на мястото си. — Искаш ли да обядваме заедно в закусвалнята на галерията?
— Добре. — Дебора отпи от кафето си. — Добре ли прекарахте в зоологическата градина?
Шелби сви рамене и се загледа в чашата си.
— Беше много приятен ден. — Поднесе чашата към устните си, после я остави, без да пийне.
Дебора погледна отново към снимката. Кога за последен път бе виждала Шелби ведра? Бе ли я виждала някога? О, може би, помисли тя с бърза, почти забравена болка. Когато малкото момиченце седеше с баща си и двамата си говореха тайни неща. Тя потисна въздишката си и с престорен интерес се насочи към кафето.
— Предполагам, че си обяснила позицията си на сенатор Макгрегър.
— Още в началото казах на Алън, че дори няма да се срещам с него.
— Миналата седмица дойде с него у Дитмайърови.
— Това беше друго. — Шелби неспокойно мачкаше ъгъла на вестника. — А вчера беше грешка.