Летец за Особени Поръчения

Пазителя кимна:

— Да, вярно е. Но само хубавите модели. Лошите загиват по пътя.

Альошка се озърна:

— Но аз вече търсих… Тук няма нито едно корабче.

— Те не са тук. Ела.

Пазителя хвана Альошка за ръката и го поведе.

Зад малката вратичка започваше вита стълба с медни перила и кънтящи железни стъпала. Тя се губеше в нещо като дълбок кръгъл кладенец. Главата на Альошка се замая, докато слизаха.

Стигнаха до сводеста врата. Пазителя я отвори с рамо и каза:

— Влез:

В тази голяма подземна зала с яки колони и сводест таван се простираше царството на корабчетата. Първото, което видя Альошка, бяха огромните модели на фрегати, големи колкото истинска спасителна лодка. Триметровите им мачти почти докосваха големите корабни фенери, висящи на вериги под каменните сводове. Зад фрегатите имаше маси и витрини с по-малки модели. Сред бригантините и галеоните11 тъмнееха тесните, строги корпуси на крайцери и ескадрени миноносци. През такелажната паяжина на брамселните шхуни и каравелите блестеше бялата боя на лайнерите12 и сухотоварните кораби. Подводница, голяма колкото молив, се бе настанила удобно до дългата метър и половина корвета13. Сред ледници от небесносиньо стъкло се извисяваше мощният форщевен на атомен ледоразбивач.

— Та тук сигурно има повече от хиляда! — прошепна Альошка. — Никога не съм мислил, че на света има толкова много.

— На света има много повече — каза Пазителя. — Тук са събрани само най-добрите образци на мъничкия флот.

Те бавно крачеха край витрините, шкафчетата и лавиците с модели. Стъпките и гласовете звучаха глухо: стените от порест камък заглушаваха звука. Пазителя бавно заговори:

— Мъничкият флот съществува на света оттогава, откак съществува и големият. След като издълбал от дънер първата в света лодка, човекът веднага след това направил друга, мъничка. Може би, за да я окачи над огнището и да омилостиви духовете, може би, за да я даде на детето си да си играе. Кой знае… Такива лодчици откриваме днес в древните пещери и могили… После хората започнали да строят галеаси14 и каравели15 — и заедно с големите ветроходи се появявали други, сто пъти по-мънички. Същото било с бриговете и клиперите. После дошъл редът на параходите, стоманените крайцери, атомните кораби. Старите кораби се разрушавали, загивали в бурите и боевете, изгаряли, натъквали се на подводни скали. А техните мънички братя продължавали да живеят. Скучните хора казват: „На кого ли са притрябвали? Играчки. Напразно губене на време. Те не разбират нищо, момчето ми…“

Малките кораби носят голяма служба. Те пробуждат в детската душа мечти за далечни острови и сини заливи, за бури и пасати. Понякога донасят късче от морето в такива краища, където никога не е долитал морски вятър. Някое момченце ще, вземе това малко корабче, ще докосне с пръсти вантите, ще полюшне лекичко реите — и ето че то вече не е просто момченце, а бъдещ щурман…