Нечистота
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нечистота». Краткое содержание книги:
— Да не взимаме пример от насилието, което ни заобикаля — заяви той. — Да не бързаме към ужаса, защото той ще дойде достатъчно рано.
Накара Еви да се закълне, че няма никакви лоши намерения спрямо своите преподаватели или съученици, като по този начин показа колко малко вярва във версията на момчето, което твърдеше, че го е ухапало куче: Защо ми разказваш такива неща, млади приятелю? Защо ме правиш на глупак?
Най-мъчителното не бе да слуша Делакоста, а да стои прав. Раната заздравяваше добре, но Еви още не беше готов за упражнения по издръжливост, топките му тежаха, сякаш бяха излети от олово. Изпитваше желание да седне. Освен това трудно се отърсваше от някои свръхкървави образи, по-специално когато доктор Стринг с гримаса повдигаше члена му, от който кръвта течеше като от чешма.
— Както и да е — въздъхна директорът, докато си играеше с една попивателна. — Анаис ме увери, че можем да ти имаме доверие. Мисля, че двамата се познавате доста добре. Тя беше много привързана към сестра ти. Наистина много привързана. Във всеки случай, Анаис гарантира за теб. Така че, ако обичаш, не я изкарвай лъжкиня. Нищо не искам от вас, само кротувайте малко. Толкова ли е трудно?
Вече навън, Еви прекоси огрения от слънцето пуст двор на училището „Брийанмон“ — сграда в неоготически стил, оградена със зид, изцяло покрит с беседкова лоза — и седна да си отдъхне на една пейка. Всеки контакт със света на възрастните ви подкосява краката, все едно дали сте във форма, или не сте.
Изтри чело с фланелката си. Предполагаше се, че трябва да влезе в час, но си даде малко почивка и изпуши една цигара в сянката на подрязания по френски жив плет.
Помисли за Лиза, за Патрик Сторер, ликвидиран от майка си чрез дероксат, за онази история със серопозитивността, защото макар да беше завършена лъжкиня, Анаис бе успяла да посее съмнение в душата му.
Към обяд и въпреки че се притесняваше за интимните си части, Еви се сби в коридора, който водеше към гимнастическия салон, за да сложи точка на слуховете и на ироничните забележки относно злополуката.
Неприятен момент, но, от който имаше полза.
Още докато стоеше със свити юмруци, Анаис дойде да му прошепне, че е страхотно доволна от начина, по който е разрешил проблема, и този път похвалата й изглеждаше искрена.
После го заведе при баща си в кабинета му и заяви, че преди да извика Еви Трендел заради сбиването, за което скоро щели да му докладват, тя иска да му каже, че е видяла всичко и че протежето й не е виновно.
Венсан Делакоста въздъхна. Дъщеря му имаше ужасен външен вид и лош характер. Съмняваше се, че някога ще се омъжи, но му се щеше поне да поддържа приятелски отношения с индивиди от своето поколение, а не да си стои вкъщи и да се чуди какво да прави, каквато беше бясна, инатлива, непредвидима, глуха и зла.
Често се питаше как е могъл да създаде това момиче, което му носеше само огорчения, неприятности, унижения. Но нищо не можеше да се направи, затова предпочиташе да отстъпва и дори, ако се наложи, да плати необходимия откуп. Смяташе, че има пред себе си двайсетина години живот, което не беше много, и не бе склонен да ги проваля, да позволява на дъщеря си и на който и да е друг да съсипва оставащото му време. В момента всичко, което желаеше, бе тези двамата да се разкарат от кабинета му, да отидат да всяват смут и да предизвикват хаос другаде.
Във всеки случай Анаис изглеждаше решена да сложи ръка на Еви и под претекст, че го е отървала от разправии, поиска от него да я почерпи с едно питие в кафенето. На това момиче явно му хлопаше дъската.
— Имаме сума ти неща да си кажем — подхвърли тя уж на шега. — Признай, че ако ме нямаше, щеше да загазиш.
Еви проточи врат. Опитваше се да открие Габи в двора, който бръмчеше като кошер, но беше като да търсиш крава в стадо.
— За какво искаш да си говорим? — сухо изрече той, докато оглеждаше двора с присвити очи.
Личеше му, че не е разположен да се занимава с Анаис, ни най-малко.
Срещна погледа на Андреас, който се размотаваше с две-три момчета под аркадата.
— От теб искам само едно — отвърна тя. — Да сме в добри отношения. Само това искам.
Той я изгледа недоверчиво и каза:
— Виж, нямам намерение да ти ги показвам, ясно ли е? Няма смисъл да настояваш, разбра ли? Това не те засяга. Съжалявам.
Между гнева и обидата Анаис избра хладната усмивка.
— А аз доста неща правя за теб. В случай, че не си забелязал.
— И за какво ще ти послужат?
— Искам да ги видя, това е всичко. Не съм казала, че ще ми послужат за нещо.
Еви много добре знаеше, че като й отказваше през последните четирийсет и осем часа, откакто бе заклещила Андреас в тоалетните, ни най-малко нямаше да пречупи ината й, че Анаис нямаше да го остави на мира, докато не отстъпи и не й покаже шибаните снимки. Знаеше каква манна небесна са те за нея, каква възможност разкриваха да се зарови във всичко това, да извади нещата на светло. Знаеше, че ще се запъне.