Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Госпожо — поде Гулик, решил да смени подхода, — всичко е рисковано, но изпитателните полети са едно от най-опасните занятия в съвременния свят. Аз самият също съм бил пилот-изпитател в началото на кариерата си. За една година във военновъздушната база Едуардс осмина от дванадесетте члена на нашата ескадрила загинаха, откривайки дефекти в конструкцията на машините. А тук става въпрос за извънземни технологии. Не ние сме конструирали тези апарати. Но имаме едно преимущество — добави генералът. — Провеждаме изпитания на техника, която работи. Най-голямата опасност, с която се срещах като пилот-изпитател, бе да натоваря машините до степен, при която те ще полетят. В случая ние знаем, че тези апарати могат да летят. Въпросът сега е да разберем как летят.
Гулик извъртя леко креслото и посочи кораба-майка, положен в своята люлка от стоманени подпори.
— Малко повече от сто и тридесет часа остават до първия изпитателен полет. Но преди това възнамеряваме да включим за малко двигателите, за да видим какво ще стане. Това е и причината, поради която сме се събрали тук — за да се уверите с очите си, само след няколко часа, че няма никаква опасност. Няма да вдигаме кораба във въздуха, просто ще поставим пилот на контролния пулт, който да задейства за кратко двигателите и после да ги изключи. Не го пращаме на заколение. Тук, при нас, работят най-добрите мозъци на страната.
Фон Сеект изсумтя недоволно.
— И през осемдесет и трета също разполагахме с най-добрите мозъци, което не попречи…
— Достатъчно, докторе — прекъсна го остро Гулик. — Решението е взето. Срещата ни имаше информативен характер, а не целеше обсъждане. Точно в тринадесет часа местно време двигателите на кораба-майка ще бъдат включени за десет секунди и сетне ще ги изключим. Така е решено — повтори той. — А сега, да продължим ли с дневния ред?
През следващите тридесет минути заседанието продължи без непредвидени прекъсвания. Накрая Гулик отново взе думата.
— Доктор Дънкан, ако желаете, ще ви разведем из помещенията, а сетне ще отскочим до хангара, за да наблюдаваме заедно опита.
— Нямам нищо против — кимна жената. — Но първо бих искала да разменим няколко думи насаме с вас.
— Надявам се, че ще ни извините, господа — произнесе генералът. — Моля, изчакайте ни отвън.
— Има нещо, което не разбирам — каза Лиза Дънкан, веднага щом помещението се изпразни.
— Има много неща, които ние не разбираме — поправи я генерал Гулик. — Технологиите, с които работим тук, надхвърлят и най-смелото въображение.
— Не говоря за технологии — каза Дънкан. — Говоря за администрацията на тази програма.
— Има ли някакъв проблем? — попита Гулик с вледеняващ глас.
— Защо е цялата тази секретност? — произнесе Дънкан, сякаш не забелязала тона му. — От какво се крием?
— Причините са много.
— Бих искала да ги чуя.
Гулик запали пура и издуха демонстративно облаче дим към надписа „НЕ ПУШЕТЕ“ на стената.
— Този проект е създаден през Втората световна война и това е първата причина, поради която е бил засекретен. Сетне идва студената война и необходимостта да не се допусне попадането на подобна информация в ръцете на руснаците. Изследване на наши сътрудници е доказало недвусмислено, че ако руснаците узнаят с какво разполагаме, това може да доведе до опасно нарушаване в равновесието на силите и дори до заплаха от изпреварващ ядрен удар. Дяволски добра причина да го пазим в тайна, ако питате мен.
Дънкан на свой ред извади цигара от чантата си. Тя посочи пепелника до ръката на Гулик.
— Може ли да го използвам? — Запали, без да чака разрешение. — Генерале, студената война приключи преди близо десет години. Искам да чуя сериозни причини.
Едно мускулче трепна върху дясната буза на генерала.
— Студената война може и да е приключила, но все още има балистични ракети с атомен заряд, насочени към нашата страна. Ние тук разработваме технологии, които могат да променят неузнаваемо развитието на човешката цивилизация. Това ако не е достатъчна…
— Възможно ли е — прекъсна го Дънкан — засекретяването на проекта да е просто инерция от миналото?
— Разбирам за какво говорите — отвърна нацупено Гулик, сетне се усмихна, но и това не помогна да се разведри обстановката. Той прокара пръст по папката с досието на докторката и едва сдържа мигновеното си желание да я запрати по нея. — На пръв поглед ви се е сторило, че забуленият в тайни „Меджик-12“ е просто тежко наследство от студената война, но нещата са далеч по-сериозни.