Отменена присъда

— О, много любезно от ваша страна, но ще трябва да остана тук.

— Безплатно е.

— Не става въпрос за това. Тук съм с тази дама, а тя ми е шеф. Освен това аз… ние де… трябва да обсъдим разследването, което водим. Всъщност тя е прокурор.

На стюардесата й трябваше известно време, за да схване смисъла на обяснението му, после кимна и каза, че ще се върне в пилотската кабина и ще съобщи на капитана.

— А пък аз си мислех, че вече няма кавалери — рече Макфърсън. — Отказваш се от място в първа класа, за да останеш с мен?

— Всъщност трябваше да й кажа, че го отстъпвам на теб. Това щеше да е истинско кавалерство.

— Опа, тя се връща.

Бош погледна към пътеката. Същата усмихната стюардеса отново се приближаваше към тях.

— В момента разместваме няколко души, за да направим място за двама ви. Елате.

Те се станаха, за да отидат в предната част на самолета. Бош извади сака си от багажното отделение и последва Макфърсън. Тя се озърна към него и се усмихна.

— Моят рицар с потъмняла броня!

— Точно — отвърна Хари.

Местата бяха едно до друго на първия ред. Макфърсън седна до прозореца. Скоро след повторното им настаняване самолетът се отправи на тричасовия си полет до Сиатъл.

— Е, Мики ми каза, че дъщеря ни не се познава с твоята — рече Маги.

Бош кимна.

— Да, явно трябва да променим това положение.

— Определено. Чух, че са на една възраст и след като сте си показали снимки един на друг, сте установили, че дори си приличат.

— Ами майка й малко приличаше на теб. Имаше същия тен.

И огън, мислено добави той. После извади телефона си и го включи, за да й покаже снимка на Мади.

— Удивително — възкликна Макфърсън. — Биха могли да са сестри.

Бош заговори, като не откъсваше очи от фотографията на дъщеря си.

— Последната година беше тежка за нея. Изгуби майка си и се премести да живее от един континент на друг. Остави там всичките си приятели. Гледам да я оставям да се движи със собствен ритъм.

— Още една причина да се запознае с роднините си тук.

Той само кимна. През последната година беше отхвърлил много предложения на Холър да запознаят двете момичета. Не беше сигурен дали колебанието му е свързано с потенциалната връзка между братовчедките или между природените братя.

Усетила, че този аспект на разговора е изчерпан, Макфърсън разгъна масата си и извади папките. Бош си изключи телефона и го прибра.

— Е, с работа ли ще се захващаме? — попита той.

— Малко. Искам да се подготвя.

— Какво ще й кажеш като начало? Мислех да поговорим само за разпознаването. Да го потвърдим и да видим дали е готова пак да даде показания.

— И да не споменаваме за ДНК експертизата, така ли?