Любимци на съдбата (Част I: Диктаторът)

„Ето я рецептата, Луций Корнелий, повече нищо не мога да сторя за теб, приятелю и покровителю мой. Доколкото разбирам, мехлемът трябва да се ползва само в прясно състояние — дори да ти пратя от него по куриер, като имам предвид голямото разстояние между Киликия и Рим, ще е без ефект. Затова трябва сам да си потърсиш съставките и да си го приготвиш. За щастие всяка една от би могла да се намери в Италия, нищо че приготовленията са много сложни.

За лекарството ти е нужна една или няколко овци. Най-напред се сдобиваш с току-що остригана и необработен, вълна. След това някой трябва да изстърже влакната едно по едно с инструмент, който да е достатъчно твърд, за да ги смачка, но не чак толкова остър, че да ги пререже. На ръба на острието ще започне да се отделя особено доста мазно вещество, с твърдината на младо сирене. Както ми каза билкарката, нужни са доста вълма. След туй накисваш събраното вещество в топла, а не в гореща вода. Не трябва да бъде и хладка. Най-добре ще е да я провериш с пръст: да е топла, но не дотолкова, че да се опариш. Веществото ще се разтопи и ще изплува на повърхността. Тъкмо то ти трябва. Събираш от него една цяла винена чаша.

След това взимаш ново вълмо вълна, само че с кожата и задължително малко тлъстина по кожата. За целта животното трябва да бъде прясно заклано. Сваряваш валмото, от което се отделя мазнина. Тази мазнина преваряваш още на два пъти и я пресилваш в друга винена чаша.

Овчата мазнина, както твърди моят източник, трябвало да бъде примесена с някаква особена тлъстина, която се изваждала от самите вътрешности на животното. Иначе мазнината ставала много твърда. Според източника ми — най-смрадливата и грозна вещица, която съм виждал през живота си, да не говорим колко пари ми взе — въпросната тлъстина трябва да бъде остъргана от повърхността на бъбреците, след което здравата да се намачка. След това се стопява в топла вода, също както веществото от вълната. По повърхността на водата отново се образува плътен слой, от който отбираш две трети от винена чаша. Към тия две части добавяш трета с течността от овчата жлъчка, изстискана веднага след заколването на животното.