Преследване на дива овца

Искам да те помоля за две услуги. И двете не са особено спешни, затова ги изпълни, когато сметнеш за добре. Наистина ще ти бъда признателен. Допреди три месеца вероятно нямаше да намеря сили да искам каквото и да било от теб. Но сега го мога. Предполагам, че бележа напредък.

Първата молба е донякъде сантиментална. В смисъл че е свързана с „миналото“. Преди пет години, когато избягах от града, бях толкова объркан и бързах толкова много, че забравих да се сбогувам с доста хора. Най-вече с теб, с Джи и с една жена, която не познаваш. Предполагам, че с теб може би ще се срещна, за да ти кажа очи в очи „довиждане“ но знам, че с другите двама няма да имам никога тази възможност. Затова, ако някога се върнеш там, дали може да им кажеш от мое име „довиждане“?

Знам, че молбата ми е себична. Би трябвало да им напиша сам. Но да ти призная, предпочитам ти да се върнеш и да отидеш при тях вместо мен. Знам, че така те ще усетят по-добре чувствата ми. Пращам ти отделно адреса и телефонния номер на жената. Ако вече се е преместила да живее другаде или се е омъжила, добре, не е нужно да я виждаш. Остави нещата така. Но ако е още на същия адрес, й предай много поздрави от мен.

На всяка цена предай много поздрави и на Джи. Изпийте по една бира за мое здраве.

Това е първата молба.

Втората услуга, за която те моля, сигурно е малко странна.

Прилагам една фотография. Снимка на овце. Иска ми се да я поместиш някъде, все едно къде, но някъде, където хората да я виждат. Давам си сметка, че молбата ми звучи неуместно, но няма кого друг да помоля. Ако ми направиш тази услуга, ще ти преотстъпя сексапила си до последната капчица. Но не мога да ти кажа защо. Снимката е важна за мен. Някога, по-нататък ще ти обясня всичко.