Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
— Наистина съжалявам — извиних се, докато наливах горещата вода върху сместа от кафява захар, масло и ром, разпределена в две чаши. — Наложи се да тръгна наистина по спешност. Почина член на семейството ми.
— Божичко! Дано не е някой, когото познавам — възкликна галантно Оливие и се усмихна. И двамата чудесно знаехме, че той не познава никой от семейството ми.
— Става дума за Сам — отбелязах, докато се опитвах да отмия „клечката“, заседнала в гърлото ми, с горещата алкохолна напитка.
— Стига бе. Брат ти? — Оливие този път наистина се развълнува и се стовари в креслото до огъня.
— По-скоро братовчед ми — го поправих. — Истината е, че той е мой доведен брат и израснахме като брат и сестра. Чувствам го по-близък и от кръвен брат.
— Знам, че отношенията във вашето семейство са доста сложни — с известна ирония подхвърли Оливие моята собствена реплика, с която отбивах въпросите, свързани със семейството ми. — Сигурна ли си, че изобщо имаш роднинска връзка с него?
— Аз съм единствен наследник на имуществото му — обясних. — Това ми е достатъчно.
— Значи… Много богат, но не твърде близък роднина, правилно ли съм разбрал?
— По малко и от двете. Може би аз бях най-близка с него от всички роднини. — Това не означаваше кой знае колко, но Оливие нямаше как да го знае.
— Доста неприятно от твоя страна! И въпреки това не разбирам. Защо почти нищо не съм чувал за него, освен името му, естествено? Никога не е идвал, нито се е обаждал, доколкото знам, за всичките години, през които работим заедно и споделяме това скромно жилище.
— Хората от нашето семейство общуват духовно — уточних. Вдигнах Язон, който се виеше около краката ми, сякаш плетеше цветни венци за празника на цветята. — Нямаме нужда от сателити или клетъчни телефони…
— Така и така стана дума, да не забравя да ти кажа, че баща ти звъня по телефона — прекъсна ме Оливие. — Не поиска да каже защо те търси. Само поръча да ти предам да му се обадиш веднага, щом се прибереш.
В този момент телефонът издрънча и, изплашен, Язон скочи от ръцете ми на земята.
— Наистина трябва да имат свръхсетива, след като усетиха вибрациите ни в този час. — Докато отивах да вдигна телефона, той допи чашата си и тръгна към вратата. — Ще ти приготвя палачинки за закуска за добре дошла — подхвърли той през рамо и изчезна зад вратата.
— Гаврошче, скъпа — бяха първите думи, които чух в слушалката.
Тези мои роднини наистина трябва да са станали екстрасенси. Това беше чичо ми Лаф. От години не го бях чувала. От край време ме наричаше Гаврош — като бездомното френско момче от улиците на Париж.
— Лаф, къде си? — попитах, защото ми се стори, че е на милиони километри.
— Точно сега съм във Виена — гласеше спокойният му отговор. Това означаваше, че е в просторния си апартамент в сграда от осемнайсети век с изглед към двореца Хофбург, в който двете с Джързи неведнъж бяхме отсядали. Означаваше също, че при него е с осем ча̀са по-късно, отколкото при нас, и е единайсет сутринта. Той очевидно не бе изпитвал умората на часовата разлика.
— Много съжалявам за Сам, Гаврошче — рече той. — Искаше ми се да дойда за службата, но знаеш отношенията ми с баща ти…
— Няма нищо — успокоих го, за да не подхващаме неприятната тема. — Ти беше с нас духовно, както и чичо Ърнест, нищо, че вече не е сред живите. Успях да уредя да има и индиански шаман, който извърши кратка церемония, военните почетоха Сам и Джързи падна в отворения гроб.
— Майка ти е паднала в гроба? — възкликна Лаф с ентусиазма на петгодишно момче. — Прекрасно! Според теб нарочно ли го направи?
— Не, просто беше както винаги пияна — отговорих. — Въпреки това беше много смешно. Трябваше да видиш физиономията на Огъстъс.
— Сега наистина съжалявам, че не съм присъствал! — Като слушах смеха, който бълбукаше в гласа на този толкова възрастен човек, направо не вярвах, че е способен на подобно веселие.
Баща ми и чичо ми Лафкадио Бен не питаеха един към друг топли чувства. Вероятно това се дължеше на факта, че Лаф бе доведен син на дядо ми от предишен брак, с когото собствената ми баба Пандора бе избягала веднага след раждането на баща ми.