Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
— Здрасти — казах аз.
Светна, когато ме видя. В блестящите му очи се прояви топло, разбиращо изражение. Нещо вътре в мен сякаш се запали.
— Здрасти.
— Готова съм да тръгвам. Искаш ли да дойдеш у дома? — заслужаваше го, след като го бях зарязала така тази вечер.
— Разбира се.
Докато се уговаряхме кой да тръгне пръв, погледнах към другата част на стаята и видях Алек да подава чаша на Каси. Тя сякаш вече беше пила достатъчно, а Алек приложи същия подход със сближаването, който беше пробвал с мен.
— Какво има? — попита Сет, виждайки гримасата ми.
— Алек, новият барабанист. Пробва се с мен, а сега мина на Каси. Явно е от мъжете, които вярват, че ще им излезе късметът, само ако налеят момичето с алкохол.
— Чакай. Мислех, че единствено аз знам тази тайна.
Отправих му суров поглед, преди да се върна на Алек и Каси.
— Това не ми харесва. Не ми харесва да си мисли, че може да се отнася така с жените.
— Дори не знаеш какво цели. А и огледай се — всеки мъж тук се опитва да свали някого. Алкохолът е средство за постигане на целта. Каси е достатъчно голяма, за да го знае.
— Ще отида при тях.
Сет ми хвърли предупредителен поглед.
— Няма да ти благодари, че се правиш на майка орлица.
— По-добре да ми е ядосана, отколкото да направи някоя глупост.
— Тетида, недей…
Вече му бях обърнала гръб и се запровирах между хората, за да достигна мишената си.
— … приличаш на човек, който обича да купонясва — казваше Алек, когато се приближих.
— Здрасти — казах силно, вмъквайки се помежду им.
И двамата ме погледнаха изненадано.
— Здрасти, Джорджина. Какво има?
— Ще тръгвам — отвърнах й. — Чудех се дали искаш да те закарам.
Каси се усмихна, погледна към Алек и после пак към мен. Тя беше на около двайсет години, дете на хавайка и филипинец, с високи скули и права черна коса. Много красива.
— Благодаря, но ще остана още малко.
Алек изглеждаше доволен от себе си. Отново се обърнах към нея:
— Добре, но може ли да те питам нещо за малко, Каси? — усмихнах се мило на Алек. — Няма да се бавим.
Дръпнах я и я подкрепих, когато залитна. При един по-внимателен поглед разбрах, че не се е ограничила само до алкохол.
— Каси — казах й, когато той вече не можеше да ни чуе, — според мен не трябва да се занимаваш с него.
— Защо? Той е приятен мъж.
— Не съм сигурна. Пробута същите изтъркани клишета и на мен. Май просто се опитва да свали някого.
— Тук всеки се опитва да свали някого. Наясно съм с играта.
— Да, но…
— Виж — каза тя, — благодаря ти, че се държиш като загрижена сестра, но не съм глупава. Ще се справя — на лицето й се появи палаво изражение. — Освен това не съм си и представяла, че точно _ти_ ще тръгнеш да изнасяш лекции за секса и предпазливостта.
Сякаш не знаех какво има предвид. По дяволите либидото на О'Нийл. Намръщих се и изтъкнах още няколко довода. Тя отхвърли всички и снизхождението й бързо се превърна в отегчение. Тогава Алек не издържа. Дойде при нас и я прегърна собственически. Тя го погледна благоговейно — знаех кога една кауза е загубена.
Със Сет се видяхме у дома и той ме изслуша с възхитително търпение, докато изливах чувствата си относно мъжете, подмамващи жени.
— Ти не правиш ли точно това? — седяхме на пода в дневната и се готвехме да играем «Скрабъл».
— Аз… не. Изобщо не е същото.
— Защо да не е?
Задържа погледа ми за миг, но накрая отместих очи.
— Ами така. Искаш ли да си пръв?
Той се отказа от спора. Още една положителна страна да имаш връзка с мъж, който не обича да се конфронтира.
Бързо открих, че да играя «Скрабъл» със Сет е като да играя «Монополи» с Джером. Изгубена битка още от първия ход. Мислех, че владеенето на повече от две дузини езици значи богат речник, но аз не боравех и не си играех с думите всеки ден. Сет беше магьосник. Изучаваше дъската, пресмяташе за минута и измисляше някоя дума, която не само печелеше милион точки, но и беше интересна. «Лабиринт», «шестоъгълник», «безвкусен», «снизхождение».
Последната беше направо жестока.
Междувременно аз пишех думи като «както», «паля», «болен» и «чай». И почти никога не успявах да спечеля много точки.