Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Виждаш ли всичко това? — разпери той ръце. — Това са моите месечни доклади. Ненавиждам да правя месечни доклади. Вече съм изостанал с два месеца, вървя към третия. Капитанът само ми трие сол на главата — той събра длани и сплете пръсти. — Всички си имаме проблеми.

— Ако това е шега — с леден глас каза Даяна, — никак не е смешна.

— Не си правя никакви шеги.

— Чудно ми е — приближи се Даяна към него, — дали под този костюм на Калвин Клайн има сърце?

Тъмносивите му очи трепнаха за миг.

— Обичам да се обличам добре.

— А какво ще стане, когато се разведеш с жена си? — безцеремонно попита Даяна. — Ще ти дава ли достатъчно издръжка, за да поддържаш гардероба си?

Той изопна тяло и стисна зъби.

— Това не е забавно.

— Аз не се шегувам.

Тя се изправи предизвикателно пред него с желанието да й зашлеви плесница. Тъкмо от това имаше нужда. Тогава щеше да си тръгне от тук и повече никога нямаше да го види. Но веднага си помисли за Маги. Можеше ли да разчита на Мейър да й помогне? Повече не ме интересува, изкрещя тя в себе си. Но знаеше, че не е вярно.

Боунстийл се усмихна.

— А, съзнавам как се държах с теб по телефона. Съжалявам.

— Сериозно?

— Съвсем сериозно. Това ми е работата. Трябваше да проверя дали наистина не си знаела.

— И не можа да ми го кажеш преди това?

— Не забравяй, че си актриса. Ти и Крис сте като две капки вода. Ами ако премълчаваш за наркотиците, защото и ти самата ги взимаш?

Тя протегна ръце към него.

— Защо не ме провериш дали имам следи?

Боунстийл я погледна безмълвно и без да помръдва.

— Знам къде си се движила на времето — каза го толкова тихо, че тя трябваше да се напрегне, за да го чуе.

— Научил си значи.

— Да. Доста зор видях, докато се ровех за факти.

— Но не знаеш цялата история.

— Това няма значение — сви рамене той. — На такива места ония могат да направят с теб чудеса. Има хора, които започват с огромно желание, нали разбираш за какво говоря.

— За морфин или хероин.

— Нещо такова, да.

— Чиста съм, копой такъв.

Боунстийл се засмя.

— Господи, съжалявам, че така те изтормозих — рече той й отново отиде зад бюрото си. Затвори всички разхвърляни папки и додаде, без да я поглежда: — Андрюс е прав в преценката си.

— Благодаря.

— Знаеш ли, това място е отвратително за разпити. Имаш ли снимки днес?

— Да, следобед. Сутринта е определена за някакъв монтаж.

— По дяволите, и това го знаех — той я хвана за ръка и я поведе към вратата. — Да вървим у дома за малко.