Бунтът на Ентърпрайс

— Наивни? — попита Кърк критично. За него Лорелей беше неопитна и наивна. — Едва ли.

— Може би по-точната дума е уморени или изтощени и тялом, и духом. Вие, както и всички на този кораб, изглеждате като износени. Отдавна не сте имали почивка. Не е възможно да имате ясна мисъл, когато сте уморени.

— Вярно е, но трябва да изпълним мисията си.

— Вие сте всеотдаен — каза тя с още по-голяма тъга. — Бих желала силите ми да са доста по-ограничени. Не ми прави чест да ви злепоставям, като ви преча да изпълните мисията си. Ние, на Хайла, нямаме такава твърда обществена структура. Не сме анархия, но нямаме и лидери във вашия смисъл.

— Но как се стремите към общото благо? Не е възможно в една сложна структура всеки да се стреми към общото добро.

— Хайлианците имат съвсем малка нужда от направляване. Ако нещо трябва да бъде направено и ние сме способни да го направим, правим го. Всяка работа се цени, ако помага, а не вреди.

— Това ми звучи като структура на едно идеално общество — изтърва се Кърк, не искаше да го изразява гласно. Думите й го оплитаха, караха го да се чувства като дивак в присъствието на едно изтънчено същество.

— Идеално? — попита тя изненадано, а смехът й прозвуча в ушите на Кърк като звън от сребърни звънчета. — Едва ли. Ние знаем много свои недостатъци. Но работата за постигане на реален мир е цел на всеки един от нас.

— Тогава всеки от вас има едно и също определение за мира — Кърк сякаш затъваше в дълбините на погледа й, на нейния интелект и аргументите й. Това, което тя казваше, го омагьосваше. Думите й бяха смислени, с идеален смисъл. Тя отново протегна ръка и го докосна. Той се обърна и целуна дланта й.