Военна морга

— От Министерството на отбраната изписаха невъобразими идиотщини по този повод, повечето вътрешноведомствени, понеже методът изглежда коравосърдечен и безчовечен — каза Луси.

Съвсем оправдано. Никой не заслужава да умре в клещите на нещо механично, което го извлича от бойното поле, от разбита кола или от отломките на срутена сграда.

— От информацията, до която се добрах, съдя, че ранните поколения на тази технология са погребани от Министерството на отбраната, захвърлени в засекретен склад за старо желязо или използвани за резервни части — продължи Луси. — И въпреки това, твоето момче от хладилната камера държи един такъв в апартамента си. Откъде го е взел? Имал е някаква връзка. Върху масичката за кафе имаше чертожна хартия. Бил е изобретател, инженер — нещо такова, и някак се е оказал въвлечен в секретни проекти с разрешение за достъп до по-високо ниво на класификация, а е цивилен.

— Откъде си сигурна, че е цивилен?

— Сигурна съм, повярвай ми! Липсва му опит, липсва му и подготовка, сто на сто не е от военното разузнаване или федерален агент. Иначе нямаше да се разхожда и да слуша толкова силна музика със скъп пистолет с изтрит сериен номер — с други думи, навярно пистолет, купен на улицата. Носел е нещо, което никога не би могло да се проследи до него или до когото и да е; нещо, което използваш веднъж и захвърляш…

— Невъзможно е да проследим оръжието до определено лице? — попитах за всеки случай.

— Не и до лице, за което знам; все още, което е странно. Това момче не работи под прикритие. Сто на сто. Мисля си, че просто е изплашен — каза Луси, сякаш познаваше фактите. — Бил е — додаде тя. — Бил е изплашен. И някой го е наблюдавал, поне такова чувство имам, а сега е мъртъв. Според мен това не е случайно. Предлагам ти да бъдеш крайно предпазлива, когато говориш с Марино.

— Понякога прави ужасяващи заключения, но не се опитва да ме компрометира.

— Липсва му и компетентност в медицинското разузнаване; може да схване единствено, че не бива да обсъжда случаите с приятелчетата си в боулинг клуба или да разговаря с репортери. Обаче смята, че няма нищо лошо да се доверява на хора като Бригс и си губи ума, когато стане дума за пагони от по-висок ранг. — Луси говореше с обичайния си притеснителен, унил глас, с който я помнех открай време. — В случаи като този — обърни се към мен, обърни се към Бентън.

— Споделяла ли си с Бентън това, което току-що каза на мен?

— Оставих ти да му обясниш за ТООТО, понеже той и така няма лесно да разбере за какво става дума. Не беше до теб, когато се случи цялата онази история с Пентагона. Ти му кажи, а после ще поговорим заедно. Само ние тримата, поне засега, понеже не знаеш кой какъв е. По-добре уточни фактите за себе си и помисли кой с кого е.

— Ако не мога да се доверя на Марино за случай като този, или за който и да е случай, защо го държа? — Отбранителните нотки изостриха тона ми, понеже на времето идеята да назнача Марино беше и нейна.