Огненият кръг
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-986-5
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият кръг». Краткое содержание книги:
„Не по този начин — казвам си аз. — Като говориш така, всичко се преиначава.“
И все пак, при ограничената информация, с която разполага, нещата сигурно му изглеждат точно така.
Не задържам задълго погледа си върху лицето му и го дърпам за ръката, докато отново тръгнем.
— Не бях „съвсем добре“, Джеймс, както се изрази ти, макар да осъзнавам, че сигурно на теб така ти е изглеждало.
Стигаме до малко езеро, чиито води отразяват сивото небе и непокорно се плискат в брега. До водата е по-студено, ала аз се отнасям безпристрастно към този факт дори когато цялата се разтрепервам.
Джеймс се обръща и вижда, че се треса, съблича си палтото и ме загръща с него под пелерината ми.
— Не биваше да те водя тук — казва Джеймс. — Много е студено.
Близостта, която усещам при докосването му, ме кара да се чувствам така, сякаш никога не сме се разделяли. Сякаш и досега стоим на брега на реката зад Бърчуд Менър и се вслушваме в смеха на Хенри, който разговаря с Едмънд.
— Добре съм. Благодаря за палтото — казвам и се обръщам към желязната пейка, поставена като страж до езерото. — Да седнем ли?
Бедрото му се отърква в моето, когато той се навежда, за да седне. Чудя се дали да не се отдръпна, дали да не се отдалеча от него, предвид отношенията ми с Димитри и факта, че Джеймс е сгоден за Алис. Но не мога. Приятно ми е да усещам силата му до себе си. Е, такова дребно удоволствие едва ли ще ми навреди.
Поемам си дълбоко въздух и започвам, както съм си наумила:
— Спомняш ли си книгата? Онази, която намери в татковата библиотека след смъртта му?
Той се съсредоточава и свъсва вежди.
— Докато правехме описа след смъртта на баща ти, намерих много книги в библиотеката му, Лия.
Не ми бе хрумвало, че Джеймс може и да не си спомни за нея. „Книга за хаоса“ бе за него една от многото интересни находки, макар че тъкмо тя промени до неузнаваемост моя и неговия живот.
— Книгата, която намери веднага след погребението му. „Книга за хаоса“? Беше написана на латински?
Надявам се да събудя някакъв спомен в него. Дори с тази книга щеше да ми е трудно да накарам Джеймс да повярва в пророчеството. Но без нея това щеше да е непосилна задача.
Той бавно кима:
— Мисля, че си спомням. Нали имаше само една страница?
Въздъхвам с облекчение.
— Точно така. Ти ми я преведе, не помниш ли?
— Смътно — отвръща той. — Но, Лия, какво общо има книгата с…
Вдигам ръка и го прекъсвам.
— Толкова ми е трудно да ти обясня, Джеймс. Не питай нищо, само слушай! Слушай и се постарай да разбереш.
Той кима.
— Приказката, която се съдържаше в книгата. Онази за сестрите и седемте чуми.
Продължавам, без да чакам отговор от него, като се мъча да намеря думи, които няма да звучат невероятно, думи, на които да повярва.
— Не е просто приказка, както си мислехме в началото. Това е… нещо като предание. Само че отговаря на истината.
Той ме наблюдава, лицето му не изразява нищо.
— Продължавай.
Започвам да говоря малко по-бързо:
— Преди хиляди години цял легион ангели били изпратени да държат човечеството под око, ала те… ангелите, се влюбили в смъртните жени и били прогонени от небето. — Не мога да разбера какво означава изражението на лицето му, затова продължавам, преди да съм изгубила куража да разказвам. — Оттогава техните деца, които били сестри близначки, са част от едно пророчество. Според пророчеството едната е Бранителка, а другата е Портата, точно както се казва и в книгата.
— Едната е Бранителката, а другата е Портата — мърмори той и аз се питам дали наистина си спомня думите от „Книга за хаоса“, или просто повтаря моите.
— Така е. Моята майка и леля Върджиния произхождат от тези жени, Джеймс, както и ние двете с Алис. Майка ми е била определена за Порта, белязана била да пропусне последователите на Сатаната, Изгубените души, в нашия свят, където те да чакат неговото завръщане. В качеството си на Бранителка леля Върджиния е имала задачата да възпира майка ми. Да гледа майка ми да не пропусне Душите или поне да пропусне през нея възможно най-малък брой Души. Ала Върджиния не е могла да забрани на майка ми да изпълни ролята си… Майка ми не е искала да ги пропусне, ала не е могла да се съпротивлява, Джеймс. Това я разяждало отвътре и накрая тя повярвала, че няма друг избор, освен да пожертва живота си. Обаче това означавало, че пророчеството трябва да бъде поето от Алис и мен.