Бялата кралица

Тепърва трябва да се срещна с майка му и Едуард ме отвежда в личните ѝ покои преди вечеря. Тя не присъстваше на посрещането ми и аз с основание тълкувам това като първата ѝ проява на презрително отношение — първата от много. Той ме оставя пред вратата ѝ.

— Иска да те види насаме.

— Как мислиш, че ще се държи? — питам нервно.

Той се ухилва.

— Какво толкова може да направи?

— Именно това е първото, което бих искала да знам, преди да се изправя срещу нея — казвам сухо и го подминавам, когато слугите ми разтварят широко вратите към приемната на свекърва ми. Майка ми и три от сестрите ми ме придружават като импровизиран ескорт, пристъпваме напред с цялото нетърпение на сборище от вещици, повлечени на съд.

Вдовстващата херцогиня Сесили се е разположила на голям стол, покрит със златен брокат, и не си прави труда да стане да ме посрещне. Тя е с рокля, обшита със скъпоценни камъни по подгъва и гърдите, и голяма квадратна диадема, която носи гордо като корона. Много добре, а аз съм съпруга на нейния син, но пък все още не съм миропомазана като кралица. Не е длъжна да ми прави реверанс и вероятно мисли за мен като за поддръжница на Ланкастър, една от противничките на сина ѝ. Обръщането на главата и студената ѝ усмивка дават съвсем ясно да се разбере, че за нея съм жена от долно потекло, сякаш самата тя не е била родена като обикновена англичанка. Зад стола ѝ стоят дъщерите ѝ Ан, Елизабет и Маргарет, облечени съвсем скромно, за да не затъмнят блясъка на майка си. Маргарет е хубаво момиче: руса и висока като братята си. Тя се усмихва свенливо на мен, новата си зълва, но никой не пристъпва напред да ме целуне, и изобщо атмосферата в стаята е топла като езеро през декември.

Правя нисък реверанс — но не твърде нисък — на херцогиня Сесили, от уважение към майката на съпруга си, а зад гърба си виждам как майка ми я поздравява тържествено, а после застава неподвижно, с високо вдигната глава, и като пренебрегнем липсата на корона, самата тя ми заприличва на кралица.

— Няма да се преструвам, че съм доволна от тази тайна женитба — казва грубо вдовстващата херцогиня.

— В тесен кръг — прекъсва я бързо майка ми.

Херцогинята млъква удивена и повдига изписаните си в съвършена дъга вежди.

— Извинете, лейди Ривърс. Казахте ли нещо?

— Нито дъщеря ми, нито вашият син биха се самозабравили дотолкова, че да се оженят тайно — казва майка ми — бургундският ѝ акцент внезапно се долавя отново. За цяла Европа той е символ на елегантността и високия стил. Това най-ясно напомня на всички, че тя е дъщеря на граф Сен-Пол, произхождаща от бургундската кралска фамилия. Тя разговаряше на малко име с кралицата и единствено тя упорито продължаваше да нарича Маргарет д’Анжу, със силно наблягане на „д“-то от титлата. В крайна сметка тя беше херцогиня Бедфорд по силата на първия си брак с херцог с кралска кръв, и първа дама в кралския двор на династията Ланкастър, а жената, седнала така гордо пред нас, е родена просто като лейди Сесили Невил от замъка Раби. — Разбира се, че сватбата им не е била тайна. Присъствах аз, а също и други свидетели. Беше сватба в тесен кръг.