Отвъд стената на съня

В продължение на пет минути стоях там, застинал на едно място и изпълнен с мрачни предчувствия. После внезапен пристъп на необясним страх едва не ме тласна в паническо бягство. Каква всъщност бе причината за смъртта му? Ако уродливите човекогущери го бяха убили, защо кристалът беше все още у него? Детекторите на Андерсън бяха открили лъчение в този квадрант дълго преди този човек да се раздели с живота си. Имаше ли участта му някаква връзка със загадъчното невидимо съоръжение? Изведнъж непреодолимата преграда ми се стори някак зловеща и аз се отдръпнах от нея с неволен трепет. Каквато и да бе истината, трябваше час по-скоро да намеря разрешение на загадката.

Мислите ми внезапно се върнаха към непосредствено засягащия ме проблем и аз неочаквано открих способ да измеря височината на стената или поне да узная дали се простира безкрайно нагоре. Загребах шепа кал, изстисках водата от нея, слепих я в що-годе плътна топка и я запратих във въздуха, опитвайки се да я прехвърля над прозрачната бариера. На четири метра височина топката ми от кал се удари в незримата повърхност и стремително се плъзна надолу, без да остави никакви забележими следи. Втората топка, която хвърлих под значително по-остър ъгъл от преди, се удари в стената на около пет метра и половина над земята и изчезна също тъй бързо като предшественичката си.

При третото загребване на кал дълго и упорито притисках буцата в ръцете си, стараейки се да я направя възможно най-плътна и тежка. После мобилизирах всичките си сили и я запратих нагоре под такъв ъгъл, че се усъмних дали изобщо ще долети до преградата. Обаче не само долетя, но и я прехвърли, след което тупна върху влажната пръст от другата ѝ страна. Най-накрая получих представа за вертикалните граници на обекта — последното ми хвърляне бе достигнало височина от шест метра и трийсет-четирийсет сантиметра.