Твърдо падане

Той разтвори смачканата кутия с химикалката си и прочете надписа: „Анбезол — временно успокоява зъбобола“. На картинката бе изобразен зъб с изскачащи от него светкавици.

— Може би нашият човек го е болял зъб — извика той на Ла Моя. — Трябва да позвъним на зъболекарите в тоя град.

— Смяташ ли?

— Щом сме попаднали на нещо подобно — дали е вярна или грешна улика — трябва да я следваме, нали така? Може и да е закъсал. Това може да стане едно твърдо доказателство.

— Може и да е нищо.

— Съгласен.

— На лейтенанта няма да му се хареса. Прекалено умозрително. Мисля, че това е повече по вашата част — на теб и твоите хора.

Както си и мислеше Дагит, Ла Моя носеше със себе си и хартия, и найлонови пликчета. Ченгетата по убийствата винаги носят подобни неща. Заедно поставиха и етикираха откритията на Дагит. Сетне разшириха обсега си на търсене.

— К’во ще кажеш, това не е ли странно? — извика Ла Моя, който се появи иззад израслите твърде високо бурени с отчасти обелен картоф в обутата в ръкавица ръка. — Мяза дяволски на пишка, ако питаш мен.

Наистина приличаше, съгласи се Дагит. Фалос с диаметър два инча и дължина няколко инча, който се подаваше от необелената част като пенис от скротума.

— На нея й допадат дебели, ама не и дълги — рече Ла Моя, имитирайки блус певица. Той се обърна назад. — Сорт „Айдахо номер едно“ може би. — Разгледа картофа. — Не знам, може би е някакво педерастко инструментче. Как ще ти се хареса отзад, а? — и той направи с него такова движение, което не можеше да се сбърка. Сетне го хвърли на Дагит, който го улови.