Философско разследване

Джейк стигна първа до вратата и му я отвори.

— Кормак ми каза, че си бил компютърен гений. По-добре започни да го доказваш — рече тя, тръгна след него и добави: — Нямам нищо лично против такива като теб. Но бих могла да направя изключение в твоя случай, сержант. Ясно ли е?

— Лошото на вас, белите, е, че нямате чувство за хумор — подигравателно се изсмя той.

Институтът за изследване на мозъка се намираше в една от сградите на разузнаването и имаше собствен централен компютър, контролиращ осветлението, охраната, температурата и телефонната система. Чун сложи чантите си за преглед на рентгена, а Джейк написа инициалите на двамата на клавиатурата на рецепцията. Компютърът им каза да почакат, докато някой дойде да ги вземе. След една-две минути термалният принтер отпечата два пропуска и те ги закачиха на реверите си. В същия миг вратата на асансьора се отвори и оттам излезе един невероятно висок мъж и протегна ръка. Ръкавът почти не прикриваше обилно окосменото му тяло.

Джейк едва не повърна от отвращение. Окосмяването у мъжете беше онова, което най-силно я отблъскваше.

— Дейвид Глайтман — заяви мъжът мрачно. — Професор по ендокринология. Ръководя научноизследователския институт и програмата „Ломброзо“.

Джейк се представи, представи и сержант Чун, който изсумтя и нарочно погледна в противоположната посока. Познаваше го едва от около час, но вече й се искаше да го смачка.

Асансьорът ги качи на последния етаж.

Кабинетът на Глайтман приличаше на утроба. Стените бяха в същия нюанс на бежово като пода и тавана и ако не бяха скъпите дървени мебели, човек можеше да преобърне стаята и пак да я обитава. Онова, което на пръв поглед приличаше на прозорци, бяха плоски правоъгълни осветителни тела. Макар и модерни, мебелите имаха леко класически вид — ламперия, напречни греди и сводове, сякаш някога принадлежали на някой древен гръцки философ — ефект, който се подсилваше от огромните книги в кожени подвързии, разпръснати по пода като павета. В един от седемте ъгъла на помещението имаше самостоятелна библиотека с размерите и формата на езически олтар. До огромната маса вече седеше друг посетител. Той стана и Глайтман го представи като доктор Стивън Сейнтпиер. „Специалистът по компютърната безопасност — помисли Джейк. — Нищо особено, само дето изглежда нервен.“