Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

[* Лях, ляхи (мн.ч.) – за първи път в летопис на Нестор е употребена тази дума като название на западните славяни; Днес в Русия се употребява като название на поляците в презрителен план на внушение. – Бел. ред.]

Усещайки, че започва да зъзне на балкона, Слободан се прибра вътре, влезе в кухнята. Ах, този руски навик да се наливаш с чай през безсънните нощи, докато размишляваш върху съдбините на човечеството! Е, с каквито се събереш, такъв ставаш. С къде по-голямо удоволствие сега той би отдал дължимото на друг един руски навик, би си пийнал не чай, а хвойнова водка. Да, точно хвойнова. Две чашки – и ще прогони безсъницата заедно с историческата геополитика. А и би си замезил с розовееща сланинка, нарязана на тънко от оваляното в червен пипер и чубрица по-голямо парче. Хайде, стига толкова! Както биха казали отново руснаците, никога досега Щирлиц не е бил толкова близко до провала. Не бива и да си помисля нито за хвойнова водка, нито за сланина. А пък поляците сега ядат и сланина, и наденички, и пържоли, и шунка, и кървавица.

Доста скъпо са си платили за това! Опозицията обяви Стасински за луд – да имаш граница с Германия, където вече и армията е три четвърти мюсюлманска, и да не играеш по общоевропейските правила?! Но народът вярваше на президента и ненапразно му вярваше. Вторият полски номер беше още по-як от първия. Знаменитият пакт от 5 май 2034 година хвърли бившият социалистически лагер в истерия. Впрочем, и стара Европа се вцепени, когато една прекрасна утрин видя руските войски на германската граница.

Много ясно, че Полша не беше пламнала изведнъж от любов към Русия, но просто за пореден път се показа като реалистка. Без руското военно присъствие въоръженото нахлуване в Полша на евроисляма щеше да е само въпрос на време. Но и на Русия й се искаше да отдалечи от себе си границите на евроисляма. По-добре е да имаш между него и себе си страна-буфер, отколкото да граничиш директно. Това беше единствено акт на взаимна изгода на две страни, свързани с хилядолетие взаимни грабежи. Впрочем, старият враг при всички случаи е по-добър от двама нови. Ех, направо не биха повярвали дядовците и бабите на днешните ляхи, ако можеха да разберат през някоя мухлясала 1990 година, че руските войски не само ще се настанят в Полша, но и ще го направят с благословията на техните внуци! Нямаше да повярват, за нищо на света нямаше да повярват! Въпреки това военните признават – да служиш сега в Полша, е хубаво нещо. Опасно е, разбира се, по границата се стреля, затова пък почти не минава неделя, без да те поканят на празничен обяд в някое местно семейство.