Дар от Земята

— Наполовина член — поправи я той. Изпитваше желание за откровен разговор, а и не виждаше смисъл да се прикрива пред това момиче, което така или иначе беше обречено. — Когато моят… може да се каже псевдобаща навършил седемдесет години, той вече се нуждаел от тестостеронови инжекции. Но вместо това предпочел друг начин. — Момичето го погледна объркано, после изглежда разбра за какво говори, защото очите й се разшириха от ужас. — Виждам, че ме разбираш. Скоро след това жена му — майка ми — забременяла. Трябва да призная, че те ме възпитаваха почти като екипарий. Обичам ги и двамата. Не зная кой е бил баща ми — истинският ми баща. Може да е някой бунтовник, или крадец.

— За вас това, предполагам, е безразлично.

— Да. Но да се върнем към Синовете на Земята — малко припряно предложи Исус Пиетро. — Ти си напълно прана. Те повече не са ни нужни — нито като източник за попълване, нито за други цели. Вашата група от бунтовници беше най-многочислената на Планината Ягледай. Но когато му дойде времето ще приберем и другите.

— Не разбирам. Органните банки вече не са необходими, нали? Защо не публикувате новината? Целият свят ще празнува!

— Именно по тази причина я държим в тайна. Ах, тези ваши сантиментални хрумвания! Не, органните банки не са излишни. Просто сега ще ни е необходим далеч по-малък запас от суров материал. Но като средство за наказание на престъпленията, органните банки са също толкова важни, колкото са били всякога.

— Кучи син си ти — изсъска Поли. Лицето й почервеня, гласът й стана леден, тя едва сдържаше гнева си. — Направо трепериш, че ще забравим всякакъв страх, когато узнаем, че ни убивате напразно!

— Вие няма да умирате напразно. Това е престанало да бъде необходимост още от времето, когато е била извършена първата органна трансплантация между еднояйчни близнаци. Престанало е да бъде необходимост, когато Ландщейнер за първи път е класифицирал основните кръвни групи през 1900 г. Какво знаеш за колата в мазето на Хари Кейн?

— Предпочитам да не отговоря.

— Трудно е да се разбере човек е теб.

Момичето за първи път си позволи усмивка.

— И друг път съм го чувала.

Исус Пиетро зяпна изумен от собствената си реакция. Беше завладян от възхищение пред това крехко създание — и дори от страстно желание. Непокорната колонистка изведнъж се превърна в единствената жена на този малък свят. Исус Пиетро съумя да задържи каменното изражение на лицето си, докато вълната от чувства не се отдръпна. Това отне няколко секунди.

— А какво знаеш за Матю Келер?

— За кого? Искам да кажа…

— Че предпочиташ да не ми отговаряш. Мис Торнкуист, вие вероятно знаете, че на нашата планета няма лекарства за извличане на истината. В корабната библиотека се съхраняват подробни указания за това как да се приготви скополамин, но екипажът не ми позволява да се възползвам от тях. Бях принуден да изобретя други начини. — Той забеляза, че тя неволно се напряга. — Не, не. Няма да те боли. Ако си позволя да те измъчвам, ще ме изпратят в органната банка преди теб. Това, което ти предстои, по-скоро прилича на приятна почивка.