Разкъсана

— Значи всички сте избягали оттам? — За миг долових в гласа й нотки на искрена загриженост. Не точно както би реагирал Мат, но в този случай на лицето й беше изписано малко повече съчувствие и обич.

— Да. Направихме го. Фин и Тове ни измъкнаха без никакъв проблем. — Сбърчих чело, когато си спомних колко лесно бе станало всичко.

— Случи ли се нещо там? — попита Елора, долавяйки безпокойството ми.

— Не — поклатих аз глава. — И именно в това е проблемът. Нищо не се случи. Ние на практика просто си излязохме оттам.

— Е, това е в стила на Орен. — Тя завъртя нагоре очи. — Той е твърде високомерен и това винаги е било негова слабост.

— Какво искаш да кажеш?

— Той е могъщ, много могъщ. — Тонът на Елора издаваше страхопочитание, каквото не бях чувала до този момент в гласа й. — Но винаги е смятал, че може да си вземе всичко каквото поиска и никой не би могъл да го спре. Вярно е, че повечето тролове се боят твърде много от него, за да тръгнат против волята му, но той неправилно заключи, че и аз попадам в тяхната категория.

— Но аз съм твоя дъщеря. Толкова ли е било трудно да допусне, че ще се опиташ да ме освободиш? — попитах недоверчиво.

— Както казах, той е твърде високомерен. — Тя разтри слепоочието си и се отпусна на кушетката.

Елора притежава дара на ясновидството, както и някои други телекинетични способности. Не знаех докъде се простираха възможностите й, но се надявах скоро сама да ги овладея в по-голяма степен. Тя използваше картините си, за да предсказва бъдещето, и затова се обърнах да ги разгледам по-отблизо.

В стаята имаше само две завършени платна и едно, което беше току-що започнато. Върху новото имаше само една синя ивица в ъгъла, която не ми говореше нищо.

Първата завършена картина изобразяваше градината зад къщата. Тя започваше под терасата и продължаваше надолу по скалистия склон. Обградена беше от тухлена стена. Бях се разхождала само веднъж из нея и тогава ми беше направило впечатление колко е идилична, което се дължеше на способностите на Трил да поддържат цветята винаги разцъфнали.

Градината върху платното беше покрита с лек сняг, който блещукаше и проблясваше като диаманти. Но потокът, който падаше като водопад в един фонтан точно в средата, не беше замръзнал. Въпреки зимната сцена, всички растения все още бяха покрити в цвят. Венчелистчета в розово, синьо и пурпурно проблясваха от лекия скреж върху тях, създавайки впечатлението, че това е някаква екзотична вълшебна страна.

Елора притежаваше изумително майсторство като художник и аз щях да отбележа това, ако смятах, че мнението ми имаше някакво значение за нея. Красотата на градината ме заплени толкова силно, че мина известно време, преди да забележа, че в нея се е притаило нещо тъмно.

До живия плет стоеше някаква фигура. Беше на мъж с много по-светла коса от моята, но всичко беше приглушено в сенките. Той беше на известно разстояние, поради което лицето му беше твърде замъглено, а чертите неразличими.