Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Какво му е на Мордан?
— Неприятности.
— И сам мога да се сетя. Какви точно?
— Не ми е работа да ви казвам.
— Жизненоважно е за разследването, Ноел. Сам видяхте. Хайде, давайте.
— Дъщеря му — единствената, слънцето на живота му, грозотия, мен ако питате. Преди два месеца са я пипнали в компанията на шестима чекиджии, надрусани до козирката и самонастанили се в една изоставена сграда покрай южното околовръстно, един от най-смрадливите коптори, в които се събират наркоманчетата от добрите семейства.
— После?
— Шестима чекиджии, един от които гаджето й — дръглив, мърляв и зъл като куче. Боунс, така му викат в бандата. Дванайсет години по-стар от нея е и има сериозна практика в нападенията над старци. Голям гадняр. Иначе е по-скоро хубавец и се е издигнал в йерархията на дилърите. Момичето избягало от къщи, като оставило бележка, и добрият стар Мордан сега си хапе ташаците.
— Как са му те впрочем?
— Обадил се е на лекаря си, казва, че ще разбере вдругиден. Надява се да са оцелели, ама хич не е сигурно с онзи разбойник. Не че Мордан много си служи с тях. Жена му се чука с учителя по музика, та е станал за смях и на кокошките.
— Защо не ми е казал, когато дъщеря му е избягала?
— Ами такъв си е старият сладкодумец. Омайва ни с всякакви истории, а неговите ги пази за себе си. А и по онова време бяхме затънали до гуша в отворените гробове. Пък и, не се обиждайте, но с вас човек не говори лесно.
— И защо?
— Защото не е сигурен дали го слушате. А ако слушате, предполага, че ще забравите. Така че има ли смисъл? Мордан не се опитва да хвърчи из облаците. А вие седите върху тях.
— Знам какво говорят за мен. Но си мисля, че всъщност съм стъпил на земята.
— Но не на същата.
— Добре, Ноел, възможно е. Та? Дъщерята?
— Казва се Елен. Мордан е отишъл в сградата, след като са му се обадили ченгетата от Бисетр, и е попаднал в истински ад, знаете как е. Имало е дори хлапета, които са плюскали кучешки пастет. Едно от тях се е паникьосало и е извикало ченгетата, когато един взел свръхдоза. Забележете, изглежда, че не са лоши кучешките консерви, имали вкус на яхнийка. Щерката на Мордан била здраво надрусана, намерили у нея достатъчно бяло, за да я обвинят в търговия с дрога. За капак имало и оръжие, два пищова и автоматични ножове. С единия от пищовите преди девет месеца е ликвидиран Стъби Даун, шефа на северния квартал. Тогава свидетелите казали, че нападателите били двама, момче и момиче с дълги до задника кестеняви коси.
— Мамка му.
— Накрая са затворили в предварителния трима, включително Елен Мордан.
— Къде е тя сега?
— Във Френ, дават й метадон. Рискува да получи от две до четири години ефективна и много повече, ако е участвала в убийството на Стъби Даун. Мордан казва, че като излезе оттам, ще е свършена. Данглар се опитва да го утеши, като го полива с бяло вино като растение, но това му се отразява много зле. Щом намери малко свободно време, отива там, във Френ, отвън или отвътре, и гледа стените. Какво да ви разправям.
Ноел се обърна и с ръце на кръста посочи с глава къщата.
— И с това мазало там, колко му е съвсем да откачиш. Може би Данглар трябва да го смени, сега, когато вече е почистено. Търси ви Воазне, намерил е фъшкиите на Емил, както рече онова нещастно кретенче Есталер.
Воазне беше поставил пликчето на бялата градинска маса. Адамсберг пое ръкавиците, които му подадоха, отвори пликчето и подуши съдържанието му.
— На етикета пише „конски фъшкии“, но може да е нещо друго.
— Не, това е — каза Адамсберг, като изсипа в ръката си малка кафява люспа. — Не е като онази от къщата. Не е топче.
— Станали са на топчета, когато са се набили между грайферите на ботушите. И са се отлепили заради цялата онази кръв по килимите.
— Във всеки случай, Воазне, не е същият кон. Искам да кажа, не са същите фъшкии, значи не е същият кон.
— Може да има два коня — предположи Жюстен.
— Искам да кажа, не е отглеждан по същия начин. Значи не са същите обувки. Така мисля.
Адамсберг отмести един перчем, който му падаше на челото. Дразнеха го тези истории с обувки. Звънна мобилният му. Ретанкур. Бързо остави пликчето на масата.
— Господин комисар, отече. Емил ми се измъкна на паркинга пред болницата в Гарш. Между нас имаше две линейки. Съжалявам. Жандармите са тук, но не успяват да го локализират.