Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Въглеродно датиране? - попита Рон Пуласки, при което Мел Купър се подсмихна. - Какво има?

-      Не си ли чел главата за радиационно датиране, новобранец? - попита Райм, имайки предвид учебника си по криминалистика.

-      Чел съм я, Линкълн.

- И?

Пуласки издекламира:

-      Въглеродното датиране е сравняване на съдържанието на нерадиоактивен въглерод-12 със съдържанието на радиоакти­вен въглерод-14, при което може да се изчисли приблизително възрастта на анализирания обект.

-      Много точен цитат. Жалко, че си пропуснал бележката под линия.

-      О, и бележка под линия ли имало?

-      Стандартната грешка при въглеродно датиране е трийсет-четирийсет години. И то при по-нови проби. Ако нашият из­вършител се е разкарвал с листа от папирус или пергамент от динозавърска кожа, отклонението би било по-голямо. – Райм кимна към листчето. - Затова, не, въглеродното датиране не е подходящо за този случай.

-      Поне можем да разберем дали е отпечатано през послед­ните трийсет-четирийсет години.

-      Това вече ни е известно - сопна се Линкълн. - Книгата е отпечатана през деветдесетте, почти сигурен съм. Искам нещо по-конкретно.

Селито се намръщи:

-      Откъде разбра периода, Линк?

-      По шрифта. Нарича се „Мириад“ и е създаден от Робърт Слимбак и Керъл Туомбли за „Адоуб Системс“. Възприет е от „Епъл“.

-      Прилича ми на сансерифен - отбеляза Сакс.

-      Погледни низходящата чертичка на у и наклоненото е.

-      И това ли си изучавал? - попита Пуласки с тон, сякаш огромна дупка в криминалистичното му образование заплашва­ше да го погълне цял.

Преди години Райм бе работил по случай с отвличане, при което извършителят бе сглобил бележка за откуп с отрязани букви от списание. Беше ги взел от заглавия на статии и ня­колко обяви. Като анализира шрифтовете на десетки списания и емблеми на рекламодатели, той установи точно кой брой на „Атлантик Мънтли“ е бил използван. След като издейства съдебна заповед за разкриване на списъците с абонати - и с помощта на други улики - откриха къде живее похитителят и спасиха жертвата. Сега криминалистът обясни това на Пу­ласки.

-      Добре, но как ще определим по-точно датата? - попита Селито.

-      По мастилото.

-      Маркери? - намеси се Купър.

-      Не, съмнявам се, че има.

През 60-те години на деветнайсети век производителите на мастила са започнали да слагат химични маркери в продуктите си (по същия начин както производителите на експлозиви), за да може в случай на престъпление мастилената проба да бъде проследена до конкретен източник или поне до химикалка с оп­ределена марка. (Първоначалната цел на това маркиране била за разкриване на фалшификатори, но се оказало полезно и за за­лавянето на голям брой похитители и убийци, оставили бележ­ки с послания на местопрестъплението.) Мастилото, използва­но за печатане на книги обаче, като тази проба, се продаваше в големи количества и рядко се маркираше.