Джъстис
- Автор: Донер Лорен
- Серия: Новите видове #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джеси Дюпре е бъбрива, огнена човешка жена, твърдо решена да го научи как да се отпусне.
Тя знае, че връзка с точно този мъж едва ли би завършила добре, че мъката е неизбежна, но това няма да й попречи да освободи дивото в Джъстис и да прекара всеки откраднат миг, притисната към горещото му тяло.
Той се е заклел да защитава народа си и да си вземе половинка от собствения си вид и се разкъсва между жената, която иска, и клетвата, която е дал.
Оберто се обърна и се отдалечи. Тя го проследи как се отправи към щурмовия автомобил, организиран като команден пункт.
— Кучка — изръмжа той.
Джеси погледна часовника си, отказвайки да позволи на Тим да я изкара извън нерви. Той беше дебелоглав, но се грижеше за своя екип, в това число и за нея. Беше 2:30 сутринта и нападението скоро щеше да започне. Помисли си за Джъстис и предположи, че в този толкова късен час сигурно вече спи. Въздъхна тежко. Искаше сега да бъде до него в леглото и да се сгуши до тялото му. Разбира се, желанието й не можеше да се изпълни, тъй като беше на два щата разстояние.
Джими Торес посочи часовника си, вдигна пръст и показа с палец един от черните автомобили. Джеси издърпа косата си назад и стегнато я хвана на опашка в основата на врата. Искаше ясно да се идентифицира като жена и дългата коса й помагаше за това. С изцяло черното си обемисто облекло, със сигурност не изглеждаше женствена, а и бронираната жилетка скриваше гърдите й.
Тя се приближи до своя екип. Петима мъже чакаха вътре в черния джип, паркиран на една пресечка от целта им. Младата жена седна на задната седалка. Едва успя да затвори вратата и погледна към двете момчета, споделящи мястото с нея. Специалната работна група бе съставена от хора, които бяха най-малко един осемдесет и три високи и със солидна мускулеста конструкция. Наемаха само едри, яки мъже, тъй като понякога се налагаше Новите видове да не се открояват забележимо от човеците, с които работеха, защото ставаха лесни мишени, ако се стигнеше го престрелка.
При мисълта за това, Джеси потрепери. Досега бе имала късмет. Най-скорошният случай, при който се наложи да се стреля, беше мисията в Мексико. Бяха се разменили изстрели, но Джеси остана далеч от бойните действия. Мъжете бяха приковани долу, но тя успя да се промъкне, за да влезе през задния вход на къщата и да потърси нещастната жена-подарък.
Тази вечер щяха да действат всички едновременно. Имотът беше голям — с три сгради в него. Жената от Новите видове можеше да е скрита във всяка една от тях. Ако богатият задник все още я има. Ако все още е жива. И ако на идиота, който е платил на Мерикъл, изобщо са му дали жена-подарък. Шансовете са добри. Знаеш това. Мисли положително. Нямаше да ни се обадят, ако не вярваха, че можем да спасим една от тях.
— Какво знаем до момента? — Джеси погледна седналия до нея Джим.
— Получихме информация от анонимен източник, че онзи кретен държи в имота си окована, странно изглеждаща жена. Когато полицията е отишла на мястото, се оказало, че идиотът има стабилна връзка в Мерикъл. И ни се обадиха. Доклад като този веднага прави впечатление. Информаторът предполага също, че богатият задник е на път да премести жената. На мнение сме, че трябва да действаме тази нощ. Надяваме се жертвата да е все още в периметъра. По данни на източника, на сутринта щял да се отърве от жената.
Джеси се почувства обнадеждена.
— Звучи като горещ случай.
— Така казаха и шефовете. — Джими се ухили. — Е, кога най-сетне ще се решиш да се скриеш заедно с мен в някой хотел, така че да се възползвам от тялото ти по най-перверзния начин?
Тя се засмя на разговора, който винаги водеха преди нападение. Беше сигурна, че бившият морски пехотинец не е хлътнал сериозно по нея. Просто се опитваше да я разсмее и да отклони вниманието й, за да не стане прекалено нервна. Дотук се справяше перфектно.
— Когато стана на деветдесет и две. Смяташ ли, че ще ме искаш все още тогава?
— Разбира се. — Той се засмя. — Ще ти позволя да се покатериш в скута ми в инвалидната количка. Ще глътна няколко сини хапчета и ще си поговорим за първото нещо, което ни дойде на ум. — В джипа се разнесе тих смях. Джеси се усмихна и малко се отпусна. Повечето от мъжете в работната група й харесваха. Те я дразнеха, но нито един от тях никога не я беше тормозил.
— Това ми звучи доста трудно. — Тя му намигна.
Още смях изпълни автомобила. Шофьорът и лидер на групата, Трей, изведнъж се прокашля.
— Момчета и момичета, готови за атака. Сложете си слушалките. На път сме да нахълтаме без покана на партито.
Джеси напъха слушалката и я закрепи здраво за ухото си. Шест секунди по-късно по микрофона един глас каза: „Проверка“. Джеси вдигна палец. Останалите мъже сториха същото. Трей кимна.
— Всичко е наред и можем да ви чуваме.
— Добре, хора — каза Тим в ухото на Джеси. — Придържаме се към плана. Като кажа „Давай“, удряме този мавзолей и да видим дали ще успеем да събудим мъртвите.