Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Коджима съпроводи докторката до бюрото и каза нещо на Такаши на японски. Жената разпозна името си сред думите. Старецът не отговори, само се поклони толкова ниско, че Нина се притесни да не удари главата си в дървената повърхност. Из­прави се и заговори на японски, секретарят му превеждаше:

-      Добре дошли в Япония, доктор Уайлд. Огромно удоволст­вие е за мен да сте ми гостенка.

-      Благодаря ви, господин Такаши - отвърна жената. - И за мен е удоволствие да съм тук.

Секретарят преведе на шефа си, който седна отново на мяс­тото си и посочи към единствения друг стол в помещението.

-      Моля, седнете - покани я Коджима.

Нина се разположи. Обикновеният дървен стол изглеждаше също толкова аскетичен, колкото и всичко останало в стаята, но се оказа изключително удобен.

-      Желаете ли нещо за пиене, преди да започнем? - попита Коджима. - Чай, кафе?

-      Не, благодаря, не желая нищо - отговори тя. - Искам да минем по същество.

Сейджи издаде доволен звук, още преди Коджима да му пре­веде казаното от нея. Значи, разбираше английски?

-      Такаши сан ви харесва - преведе ѝ последващите думи на шефа си младият човек. - Японците са обсебени от протокола, но заради него се губи прекалено много време и се забавя ра­ботата.

-      На моята възраст времето е по-ценен ресурс дори и от па­рите - добави домакинът. Въпреки силния акцент, английският му беше правилен. Усмихна се леко. - Извинете, доктор Уайлд. Да се води разговор с преводач, е още едно от протоколните изисквания. Но след като виждам, че вие, също като мен, не търпите подобни правила, можем да продължим дискусията си доста по-ефективно.

-      Какво щяхте да направите, ако бях помолила за кафе? - попита Нина закачливо.

-      Щях да продължа да говоря през секретаря си, докато не се почувствате напълно удобно тук. Но това няма значение сега. Дошли сте по определена работа, така че нека я обсъдим. - До­макинът кимна към Коджима, той се поклони и се отправи към далечния ъгъл на стаята. - Предполагам, имате много въпроси.

-      Така е - отвърна Нина. - Обявихте, че притежавате една от статуетките. Откъде е дошла тя?

-      Коджима кун211 може да ви предостави в писмен вид цяла­та ѝ позната история, но казано накратко, фигурата е дошла от Тибет в Китай по времето на император Ченхуа222 от династията Мин.

Тибет беше един от най-далечните - и последни - аванпостове на Атлантската империя. Това съвпадаше с теорията на Уайлд, че атлантите поради някаква причина са пръснали ста­туетките колкото се може по-далече една от друга.

-      Петнайсети век предполагам?

-      Да. После е била във владение на следващите императори до японската окупация в Китай преди Втората световна война233. Тогава е донесена в Япония заедно с други ценности, където е била в ръцете на редица частни колекционери, преди да се сдо­бия с нея през 2002 година.

-      Какъв беше вашият интерес към нея? - Нина беше решила да пипа меко и да избягва темата за специалните качества на фигурата, освен ако Такаши не започнеше пръв. ООН може и да се доверяваше на този мъж, но нейното мнение все още беше резервирано.