Нарко-маневри София — Бургас

Без да имаше и най-бегла представа какво се случва в родния му квартал, както и какви ги върши бившата му приятелка там, Мокрия вече нетърпеливо подстригваше връхчетата на растенията, които отглеждаше в хола на бабината си къща, и ги сушеше, увити във вестници и провесени над печката на дърва в кухнята, след което си свиваше цигарки и дегустираше почти готовата за жътва реколта. И въпреки че до така мечтаната беритба оставаше около една седмица, тревичката си хващаше доста доволно, а и като се добавеше и „Ривотрил“-а, който нашият продължаваше да пие, като заменяше хапчетата в бурканчето на баба му с обикновен аналгин(!!!!), ежедневното надрусване на Емилиян беше гарантирано. Така си минаваха дните му на село. До деня, в който вече не можеше да издържа и изкорени всички растения от саксиите и ги обеси в мазето с върховете надолу.

Беше осми ноември. Рожденият ден на Мокрия. Нашето момче се събуди рано, задушаван от нужда да се дрогира, изпи половин хапче „Ривотрил“, запали един останал от предишната вечер „патрон“ и дрогиран си помисли: „Въъъй, днес имам рожден ден! Мисля сам да си направя най-хубавия подарък на света!“, след което влезе в хола и започна да жъне.

Мазето в къщата на бабата на Мокрия беше хладно, сухо и проветриво. Размерите на подземното стайче бяха около три на четири метра или около дванайсет „квадрата“. Мокрия заби няколко кукички с дюбели в стената и опъна няколко въжета по цялото продължение на мазето, наподобявайки простори за пране. Изтръгвайки узрелите конопени стръкове, той ги „простираше“ по въжетата с корените нагоре, с цел колкото може по-голямо количество активно вещество да се стече в самите съцветия, които всъщност се пушат. След като ожъна всички корени и ги просна в мазето, Мокрия изпи и другата половинка от хапчето, което беше заел по-рано същия ден и заспа.