Топ мистериите на България
- Автор: Панайотов Слави
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Жанр: Картины, альбомы, иллюстрированные каталоги
Электронная книга - «Топ мистериите на България». Краткое содержание книги:
От другата страна на Беглик Таш има цял лабиринт от монолити, които на пръв поглед са пръснати без особена мисъл. Това едва ли е било така за древните траки. Учените смятат, че тази част от комплекса се е използвала за гадаене. Там се намира и известният процеп с височина 6 м и широчина от само 50 см. До днес витае традицията, че само душевно чисти хора могат да преминат през него. В гората около светилището може да се открие и древно жилище тип долмен, както и няколко огнища.
Някои учени твърдят, че камъните са подредени по специален начин, за да създадат определена акустика. Може да се усети, когато има други посетители и те говорят на нисък глас. Всичко се чува перфектно. Дали това е била една от основните цели при дооформяне на мегалитите там? Никой не може да отговори.
Екстрасенси казват, че на това място има силна положителна енергия. Нещо, което е типично за подбора на места за светилища на траките. Според някои от по-чувствителните хора на Беглик Таш се пресичат мощни космически сили.
Все още продължават проучванията на мястото и дано един ден разберем напълно неговия смисъл и значение.
Родопите — земя на мистерии
Една от най-загадъчните планини в България несъмнено е Родопите. Колкото и да пиша за нея, не мога да пресъздам магията, която се усеща там. Това е една планина, чиято мистерия трябва да се усети, защото дори и най-силните думи бледнеят пред истинската й същност. Тя стои с разтворени ръце и кани неспокойните ентусиасти и търсачи на руини да разгадаят мистериите на богове и древни цивилизации. Щедрата й покана обаче е само привидна. Макар че е достъпна от много страни, тя се е постлала с хилядолетно мълчание и сякаш се страхува да предаде на съвременните хора своите знания.
Вече ви разказах част от забулените в тайни места на тази обширна планина. Определено Свещеният триъгълник е една тема, която тепърва предстои да се изяснява, но далеч не е и най-голямата мистерия на Родопите. През годините са откривани изключително странни находки, които нямат логично обяснение, доказателства за неизвестни цивилизации, които са оставили след себе си писменост, която все още никой не е разчел. Имаме Татул и Перперикон, които и до днес продължават да изумяват археолозите. Трапецовидни каменни ниши на много места, срещащи се само в Родопите, и още много други, за които ще ви разкажа в следващите страници.
Знаем, че траките са избрали тази планина поради ред причини - стратегическо местоположение, енергийни полета и биоразнообразие. Имало ли е обаче цивилизация, съществувала много преди тях, която също е знаела тайните на Родопите?
Загадъчният надпис от Ситово
В България са открити няколко мистериозни надписа, над които учените все още си блъскат главите и се опитват да разчетат. Макар и намесата на чуждестранни лингвисти надписите упорито пазят своите тайни. Несъмнено обаче един от тези загадъчни надписи изпъква пред другите - този от Ситово. Някои историци заявяват, че той, редом с другите мистерии от нашата страна, съдържат факти, които могат да променят начина, по който гледаме на миналото. Това би било поредното доказателство, че дедите ни са били доста по-могъщи, отколкото ги смятаме сега.
Историята на ситовския надпис започва през 1928 г., когато местни дървари работят по бреговете на река, носеща същото име. Докато работели сред вековната букова гора, стигнали до немалка скала на източния склон на планината. Те решили да се възползват от плътната й сянка и се отправили към долната част на скалата. Като доближили, забелязали изсечена в нея ниша с големината на малка стаичка. Определено това не било дело на майката природа и групичката се приближила да го разгледа. Върху южната стена на нишата те видели някакви знаци, които са изсечени в скалата. Родопчаните, естествено сметнали, че тези символи обозначават местоположението на заровено съкровище в особено големи размери.
Те дори измислили име на странната скала: „Еврейското дюкянче“. Около нея започнали множество безуспешни опити да се открие злато и скъпоценности. Вестта скоро се разнесла и достигнала до д-р Александър Пеев, който тогава е секретар на Пловдивското археологическо дружество. Той отива там с група изследователи и стига до тайнствения артефакт.