Лебедова песен

Сестрата и Джош обсъждаха какво създание беше мъжът с аленото око. Тя нямаше представа дали вярва в рогатия Дявол с вилата, но много добре знаеше какво представлява Злото. Щом ги беше търсил цели седем години, значи не знаеше всичко. Да, беше лукав, имаше остра като бръснач интуиция, можеше да сменя лицата си с каквито си пожелае и да възпламенява хора само с допир, но имаше недостатъци и беше глупав. А вероятно най-големият му пропуск беше, че се смяташе за много по-умен от човешките същества.

Суон спря на място, след което се приближи до едно от по-малките царевични стъбла. То още беше на тъмночервени петна от кръвта от ръцете ѝ. Тя махна едната си ръкавица, докосна тънкото растение и усети тръпки в краката си, които се придвижиха нагоре по гръбнака, ръцете и пръстите ѝ и се вляха в царевицата като слаб поток електричество. Суон смяташе това усещане за нормално още от детството си, но сега се запита дали цялото ѝ тяло донякъде не беше като Ревльото — тя усещаше и черпеше сила от батерията на земята и можеше да я насочва през пръстите си към семена, дървета и растения Може би нещата бяха много по-сложни и никога нямаше да ги разбере в цялост, но можеше да затвори очи и да види прекрасните картини, които стъкленият пръстен ѝ беше показал. Добре знаеше на какво трябва да посвети остатъка от живота си.

По нейно предложение около основата на всяко стъбло бяха увити парцали и вестници, за да топлят, доколкото това беше възможно, новите корени. Твърдата пръст беше разбита с лопати и на всеки метър-метър и половина бяха изкопани дупки между редовете. В тези дупки беше налята чиста вода. Ако вятърът не духаше силно и човек се заслушаше внимателно, щеше да чуе как земята пъшка от удоволствие, докато пие.

Суон продължи напред, като спираше от време на време, за да докосне някое стъбло, или се навеждаше и стриваше пръст между пръстите си. Имаше чувството, че от ръцете ѝ излизаха искри. Изпитваше неудобство от всичките тези хора около нея през цялото време — особено мъжете с пушките. Странно беше да те гледат, да искат да те докоснат и да ти дадат дрехите, които носеха на гърба си. Суон никога не се беше чувствала специална, не се чувстваше такава и сега. Да, беше накарала царевицата да поникне, но това беше едно от нещата, които можеше да прави, както Глори можеше да ушие палто от парчета плат, а Пол да оправи малката печатарска машина и да я накара да заработи отново. Всеки имаше някакъв талант, а този беше нейният.

Суон извървя още няколко крачки и осъзна, че някой я гледа. Обърна глава към Мерис Рест и го видя да стои в началото на нивата. Дългата му до раменете кестенява коса се развяваше на вятъра.

Сестрата проследи погледа на момичето и също го видя. Знаеше, че Робин Оукс ги следва цяла сутрин, но не смее да се приближи. През последните три дни младежът отказваше всяко предложение да влезе в бараката на Глори. Не се оплакваше да спи край големия огън и Сестрата беше забелязала, че е махнал всички пера и кости от косата си. Клошарката погледна Суон и я видя, че тя се изчерви, преди да се обърне. Джош беше прекалено зает да внимава за рисове и не забеляза тази малка драма. „Характерно за един мъж — помисли си Сестрата. — Не виждат гората заради дърветата.“