Душата на огъня
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Душата на огъня». Краткое содержание книги:
Докато слушаше капитана, Ричард въртеше в ръка свещта на масичката. Продължи да го прави и в настъпилата тишина.
— С всичко това съществува един проблем — каза накрая. — И той се състои в онова, което вече ви споменах: не сме сигурни как действа това оръжие.
— Имаме обща представа — каза Калан с нарастващо объркване в гласа.
— Проблемът обаче е там, — прекъсна я Ричард, — че тази обща представа не ни е достатъчна. Първо на първо, не можем да завземем всички постове на Домини дирч из цялата граница. Твърде много са, обикалят цялата страна.
— Можем да успеем само с част, както предложи капитанът.
— И точно в това се състои проблемът. Спомняте ли си, когато приближавахме насам? Войниците на границата ни разказаха, че Домини дирч зазвънял внезапно и убил всичко пред себе си?
— Да, но не знаем защо — каза Калан. — Освен това какво значение има?
— Добре, да предположим, че завземем някои от постовете и извикаме генерал Рейбич — продължи мисълта си Ричард, гледайки ту Калан, ту капитана. — Ами ако точно когато той и хората му приближат, войниците от други постове на Домини дирч задействат своите оръжия?
— Е, и? — възрази Калан. — Те ще бъдат твърде далеч!
— Сигурна ли си? — за да подсили думите си, Ричард се наклони към нея. — Ами ако бъдат задействани всички едновременно? Какво ще стане, ако бъде задействана цялата система? Спомняш ли си, войниците на границата ни казаха, че изведнъж зазвънели всички камбани и всички хора, оказали се пред Домини дирч, загинали? Всички камбани зазвънели едновременно, като една.
— Но самите войници нямаха представа защо — продължи да настоява Калан. — Не ги бяха задействали те.
— А откъде можеш да си сигурна, че един-единствен войник някъде по веригата не е ударил своя Домини дирч и не е причинил звъненето на всички останали? Може би случайно, а сега се страхува да си признае поради заплахата от наказание. Или пък, че на някое от онези хлапета войници не му е щукнало да пробва оръжието, за да види какво ще стане? Ами ако същото се случи и точно докато нашата армия наближава и войниците са изправени лице в лице с тези ужасни оръжия? Можеш ли да си представиш? Генерал Рейбич разполага с близо стохилядна армия — може би вече и повече. Можеш ли да си представиш всички тези войници да загинат едновременно, в един миг?
Погледът на Ричард сновеше между спокойното лице на Калан и все по-притесненото на капитана.
— Цялата ни армия да загине изведнъж. Представете си.
— Но не мисля — започна Калан.
— Нима искаш да рискуваш живота на всичките онези млади мъже заради това какво мислиш? Сигурна ли си? А? — Ричард отмести поглед към капитан Мейферт. — А ти? Хазартен тип ли си, капитане? Можеш ли с лека ръка да заложиш живота на всичките тези хора?
Дъждът навън сякаш се поуспокои и тътенът понамаля. През отвора на палатката се виждаха войници, тръгнали да нахранят животните. Над по-голямата част от лагера тегнеше мъртвешка тъмнина. Огньовете бяха забранени, освен в изключителни случаи.
— Не мога да не се съглася с това — Калан вдигна ръце и безсилна ги отпусна в скута си. — Но Джаганг наближава. Ако не спечелим хората тук на своя страна, за да застанат срещу него, той ще завземе Андерия. Веднъж минал зад Домини дирч, ще стане непобедим, ще може да нахлуе в Средната земя, когато си пожелае и да удави в кръв всичко по пътя си.
Ричард се заслуша в трополящия по тавана на палатката дъжд. Явно щеше да продължи да вали през цялата нощ. След малко каза тихо:
— Според мен имаме само една възможност. Да се върнем в библиотеката в имението и да видим дали ще успеем да намерим там нещо полезно.
— Досега не открихме нищо — отбеляза Калан.
— А при положение, че срещу нас се надигат вълни от недоволство — намеси се капитанът, — е възможно да ни откажат достъп до там.
Ричард вдигна поглед към мъжа и сви юмрук върху масичката. Толкова му се искаше Мечът на истината да бе у него.
— Ако се възпротивят, капитане, ти и хората ти ще бъдете призовани да свършите онова, за което сте били обучавани цял живот. Ако се възпротивят и няма друг начин, ще се наложи да посечете всеки, дръзнал да вдигне пръст срещу нас. След това ще сравним имението със земята. Но не и преди да сме изнесли оттам книгите.
Лицето на капитана се отпусна. Явно войниците вече бяха започнали да се опасяват, че Ричард се страхува да предприеме решителни действия. Капитан Мейферт явно бе нетърпелив да действа.