Всички страхове
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петко Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всички страхове». Краткое содержание книги:
— Вярно. Точно такава му трябва.
— Дали ще се обади на Мъри?
— Има ли значение?
— Не. Въпрос на чест, господин К.
— Знаех си, че ще ме разбереш, Динг.
„Джаклин Зимър е прекрасно дете“ — помисли си Кети, докато я държеше на ръце. Тя искаше още едно. Трябваше да има още едно и Джак щеше да й го даде. Ако имаха късмет, щеше да е момиченце.
— Чуваме много за вас! — каза Карол. — Вие лекар?
— Да, преподавам на бъдещи лекари. Всъщност съм професор по хирургия.
— Моят най-голям син трябва види. Той иска бъде доктор. Учи в Джорджтаун.
— Може би ще му бъда полезна с нещо. Мога ли да ви задам един въпрос?
— Да.
— Съпругът ви…
— Бък? Той умря. Не знам подробности, само че умря. На служба. Нещо тайно. Много трудно за мен — каза Карол, без да дава израз на мъката си. Явно бе преодоляла критичния период. — Бък беше много добър. И съпругът ви такъв. Да го пазите — прибави госпожа Зимър.
— Ще се постарая — обеща Кети. — А сега ще ви помоля да запазим това в тайна.
— Каква тайна?
— Джак не знае, че сега съм тук.
— О? Знам, че има много тайни, но… Добре, и това ще пазя в тайна.
— Аз ще говоря с Джак. Мисля, че трябва да ни дойдете на гости и да се запознаете с децата. Но засега нека остане тайна.
— Добре. Ще го изненадаме.
— Точно така — усмихна се Кети и й подаде обратно Джаклин.
— Скоро ще се видим пак.
— По-добре ли се чувствате сега? — попита я Кларк, когато стигнаха на паркинга.
— Благодаря ви…
— Наричайте ме Джон.
— Благодаря, Джон.
Само децата по Коледа му се усмихваха по-топло.
— Няма защо.
Кларк се отправи на запад по магистралата, а Кети подкара към дома. Кокалчетата й върху волана бяха побелели. Гневът отново я бе обзел. Най-много бе ядосана на самата себе си. Как бе могла да се усъмни в Джак? Беше се държала толкова глупаво, толкова дребнаво, толкова егоистично. Но грешката не бе само нейна. Някой друг бе нарушил спокойствието в дома им. Кети вкара колата в гаража и веднага отиде до телефона. Искаше да направи последна проверка. Трябваше да е напълно сигурна.
— Кети! Как върви хирургията, скъпа? — попита Мъри.
— Искам да те питам нещо.
Тя вече бе измислила как да го направи.
— Имам проблеми с Джак…
— Какви? — попита предпазливо Мъри.
— Напоследък го тормозят кошмари — отвърна Кети. Това не бе лъжа, но следващото й изречение определено не отговаряше на истината.
— Сънува някакви хеликоптери и някой си Бък… Не смея да го питам, но…
— Кети, не мога да обсъждам този въпрос по телефона — прекъсна я. — Служебен е.
— Наистина ли?
— Наистина, Кети. Знам за какво ме питаш, но нямам право да ти го кажа. Съжалявам, но такива са правилата.
Кети се опита да придаде тревожни нотки на гласа си:
— Нали не е нещо, което става в момента? Искам да кажа…
— Не, Кети. Това е минало. Не мога да ти кажа нищо повече. Ако смяташ, че Джак се нуждае от лекарски преглед, ще завъртя няколко телефона.
— Не, не е толкова страшно. Мисля, че вече се оправи. Просто се разтревожих да не би да има проблеми в службата си…
— Всичко е минало, Кети. Честна дума.
— Сигурен ли си, Дан?
— Абсолютно. Не обичам да се шегувам на подобни теми.
Кети знаеше, че току-що е чула цялата истина. Дан бе не по-малко честен от Джак.
— Благодаря, Дан. Благодаря ти много — каза тя с тон, от който пациентите не успяваха да разберат нищо за състоянието си.
— Няма нищо, Кети.
Мъри затвори телефона и се зачуди дали не го бяха преметнали. „Не — реши той. — Просто няма откъде да научи за това.“
Ако обаче бе видял лицето от другия край на линията, щеше да разбере, че ужасно бърка. Кети стоеше в кухнята и плачеше за последен път. Не можеше да не провери. Искаше да бъде абсолютно сигурна. Сега обаче знаеше, че Кларк й е казал цялата истина. Някой се опитваше да навреди на съпруга й и този „някой“ е готов дори да настрои семейството му против него. „Кой ли го мрази толкова силно, че да е способен на подобна гадост?“ — запита се тя.
Този човек беше враг. И то не по-малко опасен от терористите, които бяха нападнали семейството й. Щеше да си плати за това.
— Къде се изгуби?
— Съжалявам, док. Трябваше да свърша малко работа. — Кларк се беше появил от научно-техническия отдел. — Ето, виж.
— Какво е това? — пое бутилката Райън.
Тя бе керамична, точно копие на „Чивас регал“.
— Предавателят ни. Направихме четири такива. Добре са я изпипали, нали? Ето го и микрофона.
Кларк му подаде зелена пръчица с размерите на пластмасова сламка.
— Ще го маскираме като пръчица, придържаща цветята. Решихме да монтираме три микрофона. Техниците казаха, че могат още повече да редуцират страничните шумове. А ако разполагат с няколко месеца повече, ще можем да разчитаме информацията от предавателя веднага.