Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Егвийн се приведе и постави ръка на рамото й.
— Ти ми каза, че сме почти като сестри, и аз смятам, че сме. Ще го направиш ли заради мен? Помисли за това като за грижа към Елейн. Знам, че харесваш и нея. Можеш да му предадеш, че е казала, че това, което е писала в писмата си, го мисли сериозно. На него ще му е приятно да го чуе.
Лицето на Авиенда се сгърчи.
— Ще го направя — изхлипа тя. — Ще го следя заради Елейн. Заради Елейн.
Амис тръсна глава.
— Глупости! Ще го следиш, защото ние ти казваме, момиче. Ако си въобразяваш, че си имаш някаква друга причина, много скоро ще разбереш, че ужасно грешиш. Дай вода. Парата свършва.
Авиенда хвърли нова шепа вода върху камъните, все едно че хвърли копие. Егвийн се зарадва, като видя, че духът й се възвръща, но си помисли, че трябва да я предупреди, когато се видят насаме. Да се показва горда беше много добре, но имаше някои жени — тези четири Мъдри например, както и Сюан Санче — с които бе много по-благоразумно да се сдържаш. Можеш цял ден да викаш на Женския кръг и най-накрая да се усетиш, че правиш точно това, което те искат, и да съжалиш, че не си си държала устата затворена.
— Е, щом и това го уредихме — каза Баир, — нека да се насладим малко на парата и да помълчим, ако можем. Някои от нас ги чака много работа тази нощ, а и през следващите, ако смятаме да осигурим това събиране в Алкаир Дал за Ранд ал-Тор.
— Мъжете винаги намират как да създадат работа на жените — каза Амис. — Защо Ранд ал-Тор да е по-различен?
В палатката се възцари тишина, освен когато Авиенда хвърляше вода върху нагорещените камъни и тя изсвистяваше. Мъдрите седяха с ръце на колене и вдишваха дълбоко. Наистина беше доста приятно, дори отпускащо — влажната жега, гладкият, очистителен досег на капчиците пот, избили по кожата. Егвийн си помисли, че си струва, че са я лишили от малко сън.
Моарейн обаче никак не изглеждаше отпусната. Тя се взираше в димящия казан, сякаш виждаше нещо друго, много по-далечно.
— Много лошо ли беше? — тихо попита Егвийн, за да не смущава Мъдрите. — Руйдийн, искам да кажа? — Авиенда мигом вдигна глава, но не каза нищо.
— Спомените заглъхват — отрони също толкова тихо Моарейн. Погледът й не се отклони от далечното видение, а гласът й беше така студен, че все едно поглъщаше всичката горещина на въздуха. — Някои са се изгубили. Други вече знаех. А трети… Колелото тъче така, както само пожелае, а ние сме само нишка в Шарката. Отдала съм живота си да издиря Преродения Дракон, да намеря Ранд и да го видя готов да посрещне Последната битка. Ще видя това, каквото и да ми струва. Никой и нищо не може да бъде по-важно от това.
Егвийн потръпна и притвори очи. Айез Седай не искаше утешение. Сякаш не беше жена, а студена буца лед.
Глава 36
Грешни посоки
Айилците раздигаха становете рано и докато все още неизгрялото слънце очертае далечните планински върхове, вече бяха далече от Руйдийн. Занизаха се на три групи около Чайен-дейр през скалите. Накъдето и да се озърнеше Ранд, разядени зъбери пресичаха далечините. Цялата окаяност от Разрушението на света изглеждаше струпана тук, в това място, наречено Пустошта Айил. Земята бе камениста и вкочанена и навсякъде прорязана от сухи дерета и оврази. Оскъдната растителност се срещаше рядко и беше ниска — само трънливи храсти и бодливи растения. Малкото цветове, бели, червени и жълти, потискаха със самотата си. На места туфи жилава трева покриваха земята и много рядко се мяркаше уродливо дърво, също така покрито с тръни. Все пак в сравнение с Чайендейр и долината на Руйдийн растителността тук изглеждаше почти тучна. Въздухът беше толкова чист, земята — така гола, че на Ранд му се струваше, че може да вижда на цели мили разстояние.
Въздухът обаче беше не по-малко сух и жегата не по-малко безмилостна под това слънце, приличащо на буца разтопено злато сред безоблачното небе. Ранд беше увил шуфа около главата си, за да се предпази от слънцето, и често отпиваше от меха на седлото на Джейде-ен. Странно, но палтото, с което се беше облякъл, изглежда, помагаше — не че се потеше по-малко, но ризата си оставаше влажна под дебелата вълна и донякъде го охлаждаше. Мат беше вързал парче плат на главата си, за да засенчи очите си от яростния слънчев блясък. Носеше копието със знака на гарвана, втъкнал долния му край в стремето.
Групата им включваше около четиристотин воини Джиндо. Ранд и Мат яздеха в челото, редом до Руарк и Хейрн. Айилците, разбира се, вървяха пеш, а палатките и част от плячката от Тийр бяха натоварени на мулета и товарни коне. Голяма част от Девите на Джиндо тичаха напред като съгледвачи, а Каменните кучета държаха ариергарда, като главната колона бе обградена от бдителни стражи, с готови копия и изпънати лъкове. Смяташе се, че Мирът на Руйдийн се простира докато онези, които са ходили до Чайендейр, се върнат в твърдините си, но както Руарк бе обяснил на Ранд, често ставали грешки, а извиненията и плащането на кръвна цена нямаше да върне жертвите от гробовете. Руарк, изглежда, смяташе, че този път подобна грешка е много вероятна, със сигурност най-вече заради групата на Шайдо.