С огън и меч

— Аха, значи вече стигаме до княгинята! — рече Володийовски.

— Тъй вярно, ваша милост. Аз трябва да разкажа всичко подробно. Като ми каза тогава, че сега няма пари, съвсем загубих интерес към него и си мисля: „Почакай, ще ти дам аз една услуга!“ А той казва: „Болен съм, нямам сили да пътувам, а ме чака дълъг и опасен път. Ако, казва, се прехвърля във Волин — а то е близко оттук, — ще бъда вече между своите, но до Днестър не мога да отида, защото нямам сили и трябва, казва, да се мине през важни места, край замъци и войска — затова иди ти вместо мене.“ Тогава аз питам: „Ама къде?“ А той: „Чак при Рашков, защото съм я скрил у сестрата на Донец, Горпина магьосницата.“ Питам: „Княгинята ли?“ „Точно така — казва. — Скрих я там, където човешко око няма да я зърне, но тя там е добре и като княгиня Вишньовецка спи на сърмена постеля…“

— Говори по-бързо, за Бога! — викна Заглоба.

— Бързата кучка слепи ги ражда! — отговори Женджан. — Та като чух това, ваша милост, така се зарадвах, но не дадох да се разбере, а му казах: „Сигурен ли си, че е там? Защото ваша милост трябва да си я завел там отдавна?“ А той започна да се кълне, че Горпина е негова вярна кучка, че и десет години ще я държи, докато той се върне, и че княгинята е в пълна безопасност, защото там няма да отидат нито ляхи, нито татари, нито казаци, а Горпина не ще наруши заповедта му.

Докато Женджан разказваше, пан Заглоба се тресеше като в треска, а малкият рицар клатеше радостно глава. Подбипента пък бе вдигнал очи към небето.

— Че тя е там, е сигурно — продължи Женджан, — най-доброто доказателство е, че той ме изпрати при нея. Но отначало аз се дърпах, да не вземе да се усъмни. Казвам: „Че защо да ходя там?“ А той: „Защото аз не мога да отида“. Ако, казва, се прехвърля жив от Влодава във Волинската област, ще заповядам да ме занесат до Киев, защото там навсякъде са надделели нашите казаци, а ти, казва иди и заповядай на Горпина да я отведе в Киев, в манастира „Света Богородица“.

— Е, виждате ли! Значи не в „Свети Николай“! — изрева Заглоба. — Още отначало казвах, че Йерлич се е шашардисал или е излъгал.

— В „Света Богородица“! — продължи Женджан. — „Пръстен, казва, ще ти дам и пернач, и нож, а Горпина знае какво значи това, така сме се уговорили, и още по-добре, че Бог изпрати тебе, казва, защото тя те познава и знае, че ти си ми най-добър другар. Вървете заедно, от казаците не се страхувайте, само от татари се пазете, ако се случат някъде, и ги заобикаляйте, че те перначи не зачитат. Пари, дукати има там, казва, закопани на едно място в дола за всеки случай — извади ги. По пътя ще казвате само: «Жената на Богун пътува» — и нищо няма да ви липсва. Впрочем, казва, магьосницата ще се справи, само ти иди при нея от мое име, иначе кого другиго да пратя, злочестият аз, кому да се доверя тук, в чужда страна, между врагове?“ Ето така ме молеше той, ваша милост, едва ли не със сълзи на очи, а накрая ми заповяда, звярът му, да се закълна, че ще отида, и аз се заклех, само че мислено добавих: „С моя господар!“ Тогава той се зарадва и веднага ми даде пернач и пръстен, и нож, и каквито скъпоценности имаше, а пък аз ги взех, понеже си мислех: по-добре да са у мене, отколкото у разбойника. На сбогуване ми каза къде е тоя дол край Валадинка, как да вървя и къде да завия — и всичко това толкова подробно, че дори със завързани очи бих го намерил, което вие сами, ваша милост панове, ще видите, понеже мисля, че ще отидем заедно.