Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Колкото и да бе свикнала с наглостта му, госпожица Кардовил не можа да се сдържи и му каза с горчива, презрителна усмивка:
— Какъв безсрамен дълг изпълнявате, господине! Колко сте безочлив в постоянството, с което искате да се покажете достоен за парите, които ви плащат!… Никога не сваляте маската си: от устата ви непрекъснато се сипе лукавство и лъжа. Ако тази срамна комедия ви уморява толкова, колкото отвращава и отблъсква мен, вярвайте ми, сигурно ще ви плащат повече.
— Уви! — каза тъжно докторът. — Продължавате да си мислите, че не сте имала нужда от моите грижи и че аз играя комедия, когато ви говоря за окаяното състояние, в което се намирахте. Затова бях принуден да ви доведа тук без ваше знание. Но като се изключи този незначителен признак на бунтовно умопомрачение, здравето ви значително се е подобрило. Вървите към пълно излекуване. По-нататък превъзходното ви сърце ще ме оправдае за постъпката ми и един ден ще имате съвсем справедливо мнение за мен.
— Вярвам ви, господине. Да, вярвам, че наближава денят на справедливостта — каза Адриана, наблягайки на последната дума.
— Пак тези непрекъснати подозрения — каза докторът със съжаление. — Хайде, бъдете по-умна. Стига вече с тези детинщини.
— Да не би да искате да се откажа от правосъдието, от удовлетворението за себе си и от наказанието за вас и за съобщниците ви?! Никога, господине! Никога няма да се откажа!
— Добре — рече докторът и повдигна рамене, — ала мислете за това, щом излезете навън. Вие сте най-очарователния ми враг. Но тогава, слава богу, ще трябва да мислите за много други неща.
— Вие великодушно забравяте злото, което причинявате. Но аз, господине, имам добра памет.
— Да поговорим сериозно. Наистина ли смятате да се обърнете към правосъдието? — загрижено попита Баление.
— Да, господине, и както знаете, щом искам нещо, аз винаги го правя.
— Моля ви, заклевам ви, не се поддавайте на тези мисли — разпали се докторът. — Направете ми тази услуга, тя е във ваш интерес…
— Господине, струва ми се, че вземате вашите интереси за мои…
— Ще видим дали ще имате дързостта да тласнете в отчаяние две благородни и великодушни сърца — рече докторът, сякаш беше напълно уверен, че ще успее да разбуди госпожица Кардовил.
— Само две ли? Направо кажете три: вие господине, леля ми и абат д’Егрини. Това са великодушните сърца, към които ме карате да проявя милост…
— Не, госпожице, не става дума нито за леля ви, нито за абат д’Егрини.
— А за кого става дума? — изненада се госпожица Кардовил.
— За двама нещастници, изпратени без съмнение от онези, които наричате ваши приятели и които се вмъкнаха завчера през нощта в близкия манастир, а оттам влязоха в нашата градина. Гърмежите на пушките, които чухте, бяха насочени към тях.
— Предполагах… И никой не иска да ми каже дали са ранени! — каза Адриана и отново изпита болка.
— Единият е ранен, но не много тежко, защото успя да избяга от ръцете на преследвачите си.
— Слава богу! — зарадва се госпожица Кардовил и набожно сключи ръце.
— Хубаво е, че се радвате. Но защо тогава искате да изпратите правосъдието по дирите им? Странен начин за благодарност към тяхната преданост.
— Какво говорите, господине? — недоумяваше Адриана.
— Ако са ги арестували — продължи Баление, без да й обръща внимание, — тъй като са влезли нощем в чужда къща, ще ги осъдят на доживотен затвор…
— Боже мой, заради мен!
— Не само ще бъдат осъдени заради вас, но и нещо по-лошо, ще бъдат осъдени от вас.
— Как така от мен?
— Естествено, ако изпълните отмъстителните си планове срещу леля ви и отец д’Егрини (не споменавам себе си, защото аз съм чист) и ако действително се обърнете към правосъдието затова, че са ви затворили в тази къща.
— Не ви разбирам, господине — разтревожи се още повече Адриана.
— Вие сте истинско дете — убедително каза йезуитът. — Да не мислите, че щом правосъдието се заеме с едно дело, ще може да спре хода му където ви се иска и когато ви се иска? Излизайки оттук, вие ще подадете жалба срещу леля си и срещу мен, нали така? И какво ще стане тогава? Правосъдието ще проучва, ще разследва, ще извика свидетели и ще изясни нещата до тънкост. И какво ще излезе от това? Настоятелката на манастира няма интерес да разкрива нощния набег, за да не се вдига шум. Аз също не искам да го разгласявам, но той неизбежно ще излезе наяве. И понеже става дума за много тежко престъпление, което подлежи на позорно наказание, правосъдието ще започне да издирва по свой път онези нещастници. И ако ги арестуват, дори да са уверени в правотата на постъпката им, кой ще бъде причина за това? Пак вие и вашата жалба срещу нас.