Лейди КАЛИГУЛА

– Как, цезаре... как?

– Стани – каза той, помогна ѝ да се изправи и също стана.

Габрилия го погледна през сълзи. Калигула избърса очите ѝ. След това я целуна и ѝ заръча да отиде в банята на стаята, да се гримира и да се оправи. Когато се върна гола и в по-добро настроение, той погали детското ѝ личице, прокара пръст по носа и очарователните ѝ къдрици, прегърна я и я целуна нежно, за да ѝ вдъхне кураж. След това започна да си играе със зърната ѝ и нежния ѝ месест пубис, покрит от меки копринени косми.

– Няма да казваш на никого, че си вече на петнайсет години. Изглеждаш на дванайсет или тринайсет и точно тази възраст ще назовеш, ако те питат, разбра ли?

– Добре, скъпи – съгласи се Габрилия, възбудена от ласките му и заинтригувана от думите му. – Казах ли ти, че пиша поезия и пея любовните си песни в храмове на сватби и дори на концерти в театри?

– Знам колко добра певица си, мила. Хората те наричат Ангелския глас, нали?

– Да... Написах нова песен за теб, когато ме заключи тук. Искаш ли да ти я изпея?

– Не тази вечер, момичето ми. Тази вечер ще компенсираме част от богатството, което си пропиляла досега.

– Какво искаш да направя? – попита момичето и потри устни в брадичката му.

– Ще те заведа в зрителната зала.

– Какво е това?

– Това е плюшено помещение с голямо легло с балдахин, заобиколено от два амфитеатрални реда в полукръг, които побират трийсет души.

– Зрители?

– Да.

– Хм, ще гледаме някакви невероятни представления ли? – попита го тя с игрива усмивка.

– Е, ти можеш да го гледаш от сребърното огледало, разположено над леглото.

– Как така? – попита Габрилия и сбърчи вежди.

– Защото ти ще изнасяш представлението.

– И хората ще ни гледат!

– Не нас, мила... Теб.

– Съвсем сама! – попита тя невярващо.

– Аха... – отвърна Калигула.

– Гола!

– Разбира се. Искам да бъдеш мила с всички – отговори ѝ той, като продължаваше да си играе със зърната на гърдите ѝ.

– О, цезаре – преглътна тя. – Те ще ме докосват ли?

– Да. Преди да легнеш, ще минеш по редовете, ще им покажеш прелестите си ѝ ще ги оставиш да те докосват.

– Скъпи! Но те ще бъдат много агресивни!

– Не точно. Като видят колко млада, невинна и нежна си, ще бъдат много мили с теб.

– Ще щипят ли зърната ми и ще разтварят ли краката ми? – попита тя, стаила дъх, защото внезапно усети, как по слабините ѝ се разлива влага.

– Да. Момичетата в зрителната зала трябва да са сговорчиви с всички и да оставят хората да ги гледат как правят любов. Можеш да избереш първия зрител и да го заведеш, за да се любите. След това останалите ще идват един по един и ще се наслаждават също на твоя гаудиум.

– О, любов моя... Може да ме накарат да подгизна цялата и да открият, че не мога да се спра.

– Това проблем ли е? – попита Калигула, докато опипваше влажната ѝ вулва.

Тя кимна.

– Винаги съм изпитвала срам от количеството сокове, които отделям, когато позволя на мъж да ме докосва там или само като си помисля за правене на любов.