Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Вижда се!“ Ех, че начин на изразяване!
След двайсет години живот с французойка Соумс все още не бе обикнал езика й: беше нещо театрално, свързано в съзнанието му с всичката изтънчена насмешливост на жена му.
— Какво се вижда? — попита той.
— Вижда се, че непременно ги познаваш; но с нищо не го показваш. Аз видях как те гледаха.
— Никога в живота си не съм виждал това момче — отвърна съвършено искрено Соумс.
— Но другите ги познаваш, мили.
Соумс я погледна отново. Какво бе дочула? Дали леля й Уинифред, Имоджин, Вал Дарти и жена му не са приказвали? Вкъщи старателно пазеха да не споменават пред нея тази стара история, а Уинифред беше многократно предупреждавана, че за нищо на света не бива да проговори на тая тема пред Фльор. Дъщеря му не биваше да знае, че е бил женен. Но тъмните й очи, които почти го плашеха със своя южен блясък и яснота, срещнаха съвсем откровено неговите.
— Как да ти кажа — започна той, — между дядо ти и брат му е имало някакъв раздор. И двата рода напълно са се отчуждили.
— Ах, че романтично!
„С това пък какво иска да каже?“ — помисли Соумс. — Тази дума беше за него непривична и опасна… все едно че бе казала: „Ах, че прелест!“
— И това ще продължава — добави той, но съжали веднага за предизвикателството в тези думи.
Фльор се усмихна. В тия времена, когато младите вървяха по своя път и не обръщаха внимание на никакво благоприличие и предразсъдъци, той бе изрекъл тъкмо това, което можеше да пробуди своенравната й упоритост.
— За какво е бил раздорът? — чу гласа на Фльор.
— За някаква къща. Прастара история за тебе. Дядо ти почина в същия ден, когато ти се роди. Беше деветдесетгодишен.
— Деветдесет! Има ли още много други Форсайтови освен тези, за които се споменава в „Червената книга“249?
— Не зная — отговори Соумс. — Всички се разпръснаха вече. А старите измряха. Останал е само Тимоти.
Фльор плесна с ръце.
— Тимоти ли? Чудесно име, нали?
— Никак — отвърна Соумс. Стори му се оскърбително, че „Тимоти“ е за нея „чудесно име“… Беше почти обида към целия род. Но това младо поколение се подиграваше с всичко солидно и установено. „Навести старчето. Ще пожелае може би да изпророкува нещо.“ Ох! Ако Тимоти можеше да види неспокойната Англия на своите праплеменници и праплеменнички, сигурно щеше да се разкрещи. Соумс погледна неволно към Айсиум… Джордж беше все още до прозореца, със същото розово вестниче в ръка.
— Къде е Робин Хил, татко?
Робин Хил! Робин Хил — средището, около което се бе разиграла някогашната трагедия! За какво й е дотрябвало да знае?
— В Съри — промърмори той; — недалеко от Ричмънд250. Защо?
— Там ли е къщата?
— Коя къща?
— Заради която са се скарали?
— Да. Какво общо има тази история с теб? Утре се връщаме вкъщи… По-добре помисли за роклите си.
— Боже мой! Намислила съм ги вече. Значи, семейна вражда? Като в библията или у Марк Твен… ужасно интересно! А ти какво участие си имал в тази вражда, татко?
— Не е твоя работа.
— Ами ако трябва да я продължавам?
— Кой ти каза, че ще трябва да я продължаваш?
— Ти, мили.
— Аз ли? Аз казах само, че тази история няма нищо общо с тебе.
— Точно така мисля и аз; значи, работата е наред.
Оказа се по-хитра от него: fine251, както я наричаше понякога Анет. Не оставаше друго, освен да отвлече вниманието й.
— Тук виждам дантела розалии252 — спря се той пред една витрина. — Предполагам, че ще ти хареса.
След като баща й плати дантелата и излязоха, Фльор каза:
— Не намираш ли, че майката на това момче е най-хубавата жена на такава възраст, която си виждал?
Соумс потрепера. Невероятно, как не се отказваше от този разговор!
— Не я забелязах.
— А пък аз, мили, забелязах, как я оглеждаш с крайчеца на окото си.
— Ти виждаш всичко… и дори, струва ми се, малко повече, отколкото е било.
— Как изглежда съпругът й? Той трябва да ти е пръв братовчед, щом бащите ви са братя.
— Предполагам, че е умрял — отвърна с внезапно раздразнение Соумс. — От двайсет години не съм го виждал.
— Какъв беше?
— Художник.
— Чудесно!
Думите: „Ако желаеш да ми направиш удоволствие, ще прогониш тия хора от съзнанието си“ бяха на устните му, но той не ги изрече… Не биваше да й показва чувствата си. Каза само:
— Той ме оскърби някога.
Живият й поглед се спря върху лицето му.
— Разбирам. Не си му отмъстил и това те измъчва. Горкият татко! Остави ме аз да отмъстя!
Той се чувстваше така, сякаш лежи на тъмно, а някакъв комар бръмчи непрестанно около него. Тази упоритост у Фльор беше нещо ново за него и, когато стигнаха до хотела, й каза мрачно:
249
Алманах — адресник на висшето общество.
250
Извънградски парк, югозападно от Лондон.
251
Хитра (фр.).
252
Особено скъпа дантела.