Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Мислеха, че ще видят кралицата отчаяна, обезсърчена, умираща, а тя пристигаше смееща се и радостна. Заплашващите опасности, понесената умора, допуснатата грешка, изгубеното време, последствията, които можеше да има това закъснение — ударът с пръчката, който беше нанесла на колата на Лафайет и който й се струваше, че е стоварила на самия него, всичко това я беше накарало да забрави проблемите.
На десет крачки от пощенската кола един прислужник държеше за поводите кон.
Шарни само посочи с пръст коня на Изидор, той се метна отгоре му и тръгна в галоп. Той отиваше най-напред в Бонди, за да поръча коне.
Като го видя да тръгва, кралицата му подхвърли няколко думи на благодарност, които той не чу.
— Хайде, госпожо, хайде — каза Шарни с онзи волеви тон, примесен с почтителност, който наистина силните хора умеят така добре да употребяват във важни случаи, — нямаме нито секунда за губене.
Кралицата влезе в пощенската кола, където вече бяха кралят, госпожа Елизабет, принцесата, дофинът и госпожа Дьо Турзел, което правеше петима души. Тя седна в дъното и взе дофина на коленете си. Кралят седна до нея. Госпожа Елизабет, принцесата и госпожа Дьо Турзел заеха предната седалка.
Шарни затвори вратичката, качи се на капрата и за да заблуди шпионите, ако имаше такива, накара конете да обърнат, изкачи се по улица „Сен Оноре“, тръгна по булеварда към катедралата „Мадлената“ и вървя по него чак до портата „Сен Мартен“.
Колата беше там и чакаше в един страничен път, който водеше към онова, което наричаха сметище. Този път беше пуст.
Граф Дьо Шарни скочи от своята капра и отвори вратичката на пощенската кола.
Вратичката на голямата кола, която трябваше да им послужи за пътуването, беше вече отворена. Господин Дьо Малден и господин Дьо Валори стояха от двете страни на сгъваемата стълбичка. За миг и шестимата души, които бяха в пощенската кола, се изсипаха на пътя. Тогава граф Дьо Шарни откара каляската до долната страна на пътя и я остави да се свлече в един ров. После се върна при голямата кола. Кралят се качи пръв, последваха кралицата, госпожа Елизабет и двете деца. След тях се качи госпожа Дьо Турзел. Господин Дьо Малден се качи отзад на колата, а господин Дьо Валори се настани на капрата до Шарни.
Колата беше впрегната с четири коня. Едно цъкане с език ги накара да потеглят в тръс. Кочияшът ги управляваше с дългите юзди.
Камбаната на църквата „Сен Лоран“ удари един и четвърт. Трябваше им един час, за да стигнат в Бонди.
Готовите за впрягане в колата коне чакаха извън конюшнята. Изидор чакаше до конете. От другата страна на пътя беше спрял един наемен кабриолет, напълно впрегнат с пощенски коне. В този кабриолет бяха двете камериерки от прислугата на дофина и принцесата.
Те мислеха да наемат кола в Бонди и като не намериха, се споразумяха със собственика на кабриолета, който им го продаде за хиляда франка.
Той, доволен от сделката и несъмнено искащ да види какво ще стане с хората, имали глупостта да му дадат хиляда франка за подобен стар сандък, чакаше, пийвайки си в странноприемницата при пощата. Той видя да пристига колата на краля, управлявана от Шарни. Шарни слезе от капрата и се приближи до вратичката на колата. Под наметката на кочияш той носеше униформеното си облекло. В сандъка на капрата беше шапката му.
Беше уговорено между краля, кралицата и Шарни, че в Бонди Шарни ще заеме вътре в колата мястото на госпожа Дьо Турзел, която тогава щеше да се върне сама в Париж.
Но бяха забравили да поискат мнението на госпожа Дьо Турзел за тази промяна.
Кралят й постави въпроса. Освен своята дълбока преданост към кралското семейство, госпожа Дьо Турзел беше, по въпросите на етикета, пълна противоположност на предишната камериерка госпожа Дьо Ноай.
— Сир — отвърна тя, — мое задължение е да бдя над децата на Франция и да не ги напускам нито за миг. Най-малкото без изрична заповед от Ваше Величество, заповед, която ще бъде безпрецедентна, аз няма да ги напусна.
Кралицата изпръхтя от нетърпение. Тя желаеше присъствието на Шарни в колата по две причини. Като кралица виждаше в него своята сигурност. Като жена виждаше в него своята радост.
— Скъпа госпожо Дьо Турзел — каза кралицата, — ние сме ви възможно най-признателни. Но вие сте болна и идвате, защото дългът ви го налага. Останете в Бонди и ще ни настигнете после там, където ще бъдем.
— Госпожо — отвърна госпожа Дьо Турзел, — нека кралят ми нареди и аз съм готова да сляза и да остана, ако се налага и насред пътя. Но само една заповед на краля може да ме накара не само да изневеря на дълга си, но и да се откажа от правото си.