Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Ричард осъзнаваше, че е права. Мечът на истината го бе научил поне на това. Танцът със смъртта не позволяваше допускане на компромис между живота и смъртта.
Отпусна ръка на рамото на Кара.
— Разбирам.
— Къде смяташ, че ще те причакат? — попита Ничи, докато сините и очи шареха неспокойно наоколо.
— Нямам представа — призна Ричард и закачи палци на ремъците на раницата си. — Магьосническата кула е огромна, но в крайна сметка се излиза само от едно място. При положение, че имаме възможност да изберем ужасно много маршрути, предполагам, че ще предпочетат да ни причакат в близост до изхода, някъде при портика, да речем.
— Има и друг изход, Господарю Рал — обади се Рика, но щом той я погледна, тя като че се почувства неудобно.
— Какви ги говориш?
— Освен през централния вход може да се мине и от другаде. Но маршрутът минава през самите недра на Кулата.
— Откъде знаеш?
— Дядо ти ми го показа.
Ричард нямаше време за чудене.
— Ще можеш ли да го намериш сама?
— Да, надявам се, че ще мога — отвърна Морещицата след кратък размисъл. Определено не ми се ще да се изгубим някъде там долу, така че ще се постарая. Всъщност пътят минава точно оттук, така че няма да е толкова трудно.
Ричард посегна да отпусне длан върху ефеса на меча си. Но не го намери. Вместо това просто разтърка ръце.
— Ами да пробваме през тайния изход.
— Последвайте ме — рече Рика и се обърна, при което русата и плитка се завъртя на тила и.
Ричард пусна Ничи да върви пред него, Кара остана последна. Но не бяха изминали и десетина крачки, когато той пак се спря. Обърна се и се огледа.
Всички проследиха погледа му и се зачудиха какво ли го е смутило.
— И оттам не можем да минем — обърна се той към Рика. — Зед ти е показал този изход. Той познава Морещиците и е наясно, че колкото и прекрасно да сте се разбирали двамата, ако имаш възможност за избор, ще избереш мен. Освен това Зед е по номерата. Ще остави Ан и Натан да охраняват главния вход, а самият той ще обсади маршрута, който ти е показал, Рика.
— Е, ако наистина има само два изхода от Кулата — обади се Ничи, — тогава явно ще трябва да се разделят, за да покрият и двете възможности. Но това ще стане само в случай, че Зед си спомни, че е казал на Рика за тайния изход. Може да забрави или да си помисли, че тя няма да ти каже. Възможно е да не заварди пътя отсам.
Ричард бавно поклати глава, загледан някъде другаде — към широката платформа край пътеката около тинята на дъното на мрачната кула.
— Макар това, което казваш, да е възможно, би било глупаво да разчитаме, че Зед може да допусне подобна стратегическа грешка.
Ничи му се видя леко притеснена.
— Виж, ти не можеш да използваш силата си, без да рискуваш да призовеш звяра, но това не важи за мен. А моите възможности далеч надвишават тези на Зед. Ако се разделят, както предполагаш, че ще стане, значи няма да ни се наложи да се преборим едновременно с тримата.
— Така е, но не ми се ще да изпробвам нещата така, особено в Кулата. Предполагам, че тук има защити, създадени специално за да предпазват Първия магьосник, в случай че бъде нападнат. Може да се опиташ да го оплетеш в някаква заплетена мрежа, за да го забавиш и да спечелим преднина, а с това просто действие да отключиш смъртоносни щитове. Освен това, дори да постигнеш успех, това не е гаранция, че той няма да намери начин да ни подгони.
Ничи скръсти ръце.
— Е, какво предлагаш?
Той се обърна и се вгледа в сините и очи.
— Предлагам да се измъкнем по маршрут, който няма да могат да проследят.
— Моля?
— Плъзгата.
Всички погледи се забиха в мрачния коридор, сякаш очакваха да видят Плъзгата спотаена в някой ъгъл, готова да им предложи надежден транспорт.
— Ами да — обади се Кара, — можем да избягаме, без дори да разберат, че ни няма. Няма да оставим следи. Нещо повече — така ще се озовем на огромно разстояние от опасността. Няма да могат да ни настигнат по никакъв начин.
— Именно — тупна я Ричард по рамото. — Хайде да вървим.
Той хукна по коридора и другите го последваха. Мина през изтърбушената врата. Вътре в стаята на Плъзгата Ничи използва магията си, за да запали факлите, закачени в скоби по стените, и всички наобиколиха кладенеца.
— Има само един проблем — обади се Ричард, внезапно сетил се нещо, докато надзърташе в черната бездна пред себе си. Вдигна поглед към Ничи.
— За да повикам Плъзгата, ще трябва да използвам магия.
Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна през стиснатите си зъби.
— Виж, това е сериозен проблем.
— Не е задължително — намеси се Кара. — Шота спомена, че използването на магията ти може да извика звяра кръвопиец. Но той действа напосоки. Когато използваш магията си, е логично да те открие чрез нея, но звярът не действа логично. Както каза Шота, може да дойде, когато използваш магията си, но може и да не дойде. Не можеш да го предвидиш.