Бризингър

Когато Руньон спря работа, за да даде на тялото му кратка почивка, Ездача попита кои са те. Елфката насочи поглед към тях, с което му позволи да ги огледа по-добре, а после, без да прекъсва песента си, отговори мислено:

— Това са Алана и Дусан, единствените елфически деца в Елесмера. Голяма бе радостта ни, когато те бяха заченати преди дванадесет години.

— Не приличат на другите елфи, които съм виждал — каза той.

— Нашите деца са специални, Сенкоубиецо. Те са благословени с определени дарби: изящество и сила, които никой възрастен елф не може да притежава в такава степен. Докато остаряваме, младостта ни донякъде повяхва, макар и магията на детските ни години никога да не ни изоставя напълно.

Руньон не прахоса повече време в приказки. Тя накара Ерагон да постави клина от ярка стомана между двете V-образни ивици по-твърд метал и да ги удря с чука, докато те почти напълно обгърнаха клина. После елфката ги спои в едно цяло и докато металът беше още горещ, започна да го изтегля в грубо подобие на меч. Мекият клин се превърна в гръбнака на острието, докато двете по-твърди ивици се превърнаха в плоскости, ръбове и връх. Щом формата стана почти толкова дълга, колкото се очакваше да бъде завършеният меч, работата се забави, защото Руньон се съсредоточи върху фината обработка, като внимателно взе да чука по дължина на острието, придавайки му окончателната форма.

Тя накара Сапфира да нагорещява острието на отделни сегменти не по-дълги от десетина сантиметра, което се получаваше, като Ерагон държеше меча под една от ноздрите на драконката, през която тя блъвваше единична струйка пламък. Рояк гърчещи се сенки пробягваха по стените на атриума всеки път, щом огънят се покажеше.

Младежът гледаше удивен, докато ръцете му преобразяваха безформената буца метал в елегантен боен инструмент. С всеки удар очертанията на острието ставаха по-ясни, сякаш ярката стомана искаше да се превърне в меч и нямаше търпение да придобие желаната от Руньон форма.

Накрая коването приключи и върху наковалнята лежеше дълго черно острие, което, макар и все още да изглеждаше грубовато и незавършено, вече излъчваше смъртоносна целеустременост.

Елфката позволи на изморените ръце на Ерагон да починат, докато острието изстиваше под хладния въздух, а после го накара да го занесе в друг ъгъл на работилницата й, където бе подредила шест различни точила, а на една малка маса — разнообразни пили, шмиргели и шлифовъчни камъни. Тя пристегна острието между две дървени блокчета и прекара следващия час в изглаждане на страните на меча с рокан9, както и в полиране на ръбовете на острието с пили. Също както при употребата на чука, всяко стъргане на рокана и всяко потъркване на пилата сякаш имаха двойно по-голям ефект от нормалното. Все едно сечивата знаеха точно колко стомана да отнемат и не отнемаха повече от нужното.