![Професор Вилчур [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/5/profesor-vilchur-bg-download.jpg)
Професор Вилчур [bg]
- Автор: Доленга-Мостович Тадеуш
- Серия: Професор Вилчур #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Балканджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Професор Вилчур [bg]». Краткое содержание книги:
Речта на Йемьол беше прекъсната от първите пациенти и тримата лекари се заловиха за работа. Едва към три часа в болницата отново настъпи тишина. Вилчур използва случая, че Луця още правеше превръзки в стаята на болните, и покани Колски в своята стая. Почерпи го с цигара и попита:
— Е, как е, колега? Много ли ме проклинахте, че ви затворих тук толкова дълго?
— А, не, господни професоре. За мен тук беше истинска почивка.
— Чух, че във Варшава вие работите много и че имате все по-голяма клиентела. Искрено се зарадвах. Сега, като се върнете, ви чака много работа. Заповядайте, седнете.
— Благодаря — измънка Колски, настанявайки се на една нетапицирана табуретка.
— И доходите ви растат, нали?
— Не се оплаквам.
— Само едно не разбирам — каза Вилчур след кратък размисъл, — защо продължавате ергенлъка? Трябва да се ожените. Не бива да се протака. Знам го от собствен опит.
Колски се изчерви.
— За съжаление не е възможно.
— Чак пък невъзможно? Извинете ме, колега, че се меся в личните ви работи, но смятам, че нашето отдавнашно познанство и моята възраст ми дават право. Можете ли да ми кажете защо е невъзможно?
Колски не отговори веднага:
— Обичам една жена.
— Та това е най-малката пречка — усмихна се Вилчур.
— Жената, която обичам, не е свободна — обясни Колски.
— А, така ли? Омъжена ли е?
— Не. Сгодена е за друг.
— Наистина неприятно. А обича ли другия?
— Поне така казва.
— Но вас, колега, сигурно не ви мрази, нали?
— О, не — бързо възрази Колски.
Вилчур го гледа известно време усмихнат.
— Странно, колега, не ми изглеждате муден, а постъпвате като наплашена госпожичка. С жените трябва твърдо, колега. Решително. Мъжки. Ако е благосклонна към вас, атакувайте смело. Помнете едно — не се плашете от привидното. Понякога нещо изглежда много страшно. Пред нас се извисява някаква скала и ни се струва, че е непристъпна, а малко предприемчивост и упоритост са достатъчни, за да се покори върхът й.
Колски нервно стискаше пръсти. В първия момент му се струваше, че професорът му се подиграва. После му дойде наум, че иска да го изпита. А сега вече не знаеше какво да мисли.
— Да, да — казваше Вилчур. — За брака, колега, трябва да се, мисли навреме и желязото да се кове, докато е горещо. Човек не забелязва как остарява. На колко години сте?
— На тридесет и пет, господин професоре.
— Ето, виждате ли. Крайно време е. Когато аз се жених, бях по-възрастен, отколкото трябва. Разликата във възрастта между мен и съпругата ми беше твърде голяма. Един такъв брак не можеше да бъде щастлив.
Колски пак се изчерви и широко отвори очи. Нима професорът искаше да го накара да разбере, че не смята да се жени за Луця?