Прероденият дракон

— Обеща да пазиш тази стая за мен, Харет. — Тонът й беше хладен и точен като наострен нож. — Да не допускаш дори една прислужница да влезе да почисти в мое отсъствие. Кого си пуснал да влезе тук, Харет? Кажи ми!

Харет се затресе като паница с пача.

— С-само две д-дами, г-госпожо. Т-те п-поискаха да ви оставят изненада. Кълна се, г-госпожо. Т-те ми я показаха. Е-едно таралежче. К-казаха, че щ-ще се изненадате.

— Наистина бях изненадана, ханджийо — отвърна тя тихо. — А сега ме остави! И ако прошепнеш и думичка за това, дори в съня си, ще срина този хан и ще оставя от него само дупка в земята.

— Д-да, госпожо — прошепна той. — Кълна се! Кълна ви се!

— Махай се!

В бързината си да се смъкне по стълбите ханджията се срина на колене и се затъркаля с трополене надолу по стълбите.

— Той знае, че съм тук — обърна се Моарейн към Стражника. — И е намерил някои от Черната Аджа да заложат този капан, но все пак може би си мисли, че съм се хванала. Малък проблясък на Шарката, но може би е достатъчно силен, за да не го долови.

— Тогава сигурно няма да заподозре, че идваме — каза тихо Лан. И почти се усмихна.

Перин погледна и двамата, оголил зъби.

— А тя? Какво й направиха, Моарейн? Жива ли е? Не виждам дали диша!

— Жива е — отвърна замислено Моарейн. — Не мога, нито смея да се приближа до нея достатъчно, за да разбера повече от това, но е жива. Тя… спи, в известен смисъл. Както спят мечките през зимата. Сърцето й бие толкова бавно, че можеш да изброиш минути от един удар до другия. Дъхът й също. Спи. — Той усети острия й поглед върху себе си. — Боя се, че не е тук, Перин. Вече не е в тялото си.

— Какво искаш да кажеш с това, че не е в тялото си? Светлина! Нали не искаш да кажеш, че… са й изтръгнали душата? Като на Сивите! — Моарейн поклати глава и той въздъхна облекчено. Гърдите го заболяха, сякаш не беше дишал след последните й думи. — Тогава къде е тя, Моарейн?

— Не знам — отвърна тя. — Подозирам нещо, но не знам.

— Подозрение, намек, каквото и да е! Огън да ме гори, кажи ми къде е? — Лан помръдна ядосан от грубия му език, но Перин беше сигурен, че ще прекърши Стражника като парче желязо върху секач, ако той се опита да го спре. — Кажи къде е?

— Много малко знам, Перин. — Гласът на Моарейн прозвуча като хладна, безчувствена музика. — Спомних си малкото, което знам за онова, което свързва едно издялано от дърво таралежче с Духа. Това нещо е тер-ангреал, изследван за последен път от Корианин Недеал, последната Съновница на Кулата. Талантът, наречен съновничество, е дело на Духа, Перин. Аз не съм го изучавала; моите таланти са други. Убедена съм, че Зарийн е попаднала в клопката на един сън, може би дори в Света на сънищата, в Тел-айеран-риод. Всичко, което представлява тя, е в този сън. Всичко. Една Съновница изпраща там само част от себе си. Ако Зарийн не се завърне скоро, тялото й ще умре. Може би тя самата ще остане да живее в съня. Не знам.